IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Игра на тронове: Ще стане ли Вестерос новата Силициева долина?

Каква роля играят предприемачеството и иновациите във вселената на култовата вече поредица?

08:13 | 10.05.19 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Архив Ройтерс</em></p>

Снимка: Архив Ройтерс

Осмият сезон на фантастичния сериал „Игра на тронове“ разбива всички рекорди, оставяйки човечеството разделено на две – от едната страна са тези, които се чувстват изолирани от феномена, а от другата - тези, които се страхуват от спойлери. Но каква роля играят предприемачеството и иновациите във Вестерос?

Проф. Николаус Франке, академичен директор на Професионалната MBA програма по Предприемачество и Иновации на Виенския икономически университет, замени 3D очилата си за лупа, под която да търси иновации и анализира внимателно първите седем сезона на сериала. Това, което той установи, е, че както предприемачеството, така и иновациите са недостатъчно развити, което има очевидно негативни последици върху благосъстоянието на жителите на Вестерос.

Писателят Джордж Р. Р. Мартин и продуцентите на поредицата са създали фантастична вселена за своята сложна история. Тя се ръководи от собствени природни закони (като нередовни зимни периоди) и има своя собствена география (илюстрирана с карти), предистория, технология, култура, религии и социални системи.

Жителите на Вестерос не са склонни да правят иновации

Във Вестерос иновациите са маргинално явление. Следователно не е изненадващо, че има изостаналост по отношение на напредъка и просперитета. Само в две области виждаме някои нововъведения.

1. Оръжия и военни технологии

Като начало, има огромно наличие на оръжия и военни технологии. Нищо чудно, като се има предвид, че говорим за свят, който се характеризира с войни и битки. Доминиращият принцип на иновациите е съвременен: те са водени от самите потребители, а не от специализирани компании, които извличат търговска полза от мащабирането. Примери за отворени и потребителски иновации включват използването на адски огън по време на битката при Блекуотър и за унищожаването на Септата (от водещите потребители Тирион и Церсей), идентифицирането на драконовото стъкло като ефективно средство за борба с белите бродници, или гигантският арбалет на Кибърн, който служи като оръжие против драконите. Тези неща са измислени „чрез правене” от хора, чиято мотивация произтича от факта, че самите те използват иновациите си. В края на седми сезон, Кралят на нощта постига най-радикалната иновация в областта на услугите: преминаването на Вала посредством (генетично?) модифициран дракон.

Въпреки това нежеланието за иновации е очевидно и в областта на военните технологии. Повечето от оръжейните системи са на стотици, може би дори на хиляди години. Вековните мечове, изработени от валирианска стомана, се считат за свръх модерни. Като неутрален наблюдател човек не може да не се зачуди защо героите не инвестират повече умствена енергия в разработването на нови оръжия, като се има предвид, че те имат толкова голям интерес към тази продуктова категория. Едно логично нововъведение би било да се използват драконите в комбинация с адски огън като вид бомбардировачи. Вече е установено, благодарение на потребителски иновации, че огънят е ефективно средство за борба с армията на мъртвите. Друга иновативна идея би била употребата на драконовото стъкло като вид сачми. В крайна сметка, изглежда, че то е изключително мощно оръжие срещу главния враг. А какво правят производителите на оръжие? Вместо да фокусират усилията си върху бой от разстояние, те коват брадви от драконово стъкло. Очевидно не са достатъчно изобретателни, за да измислят такива рекомбинации на Шумпетер*. Струва си да се отбележи, разбира се, че иновациите в оръжейните технологии могат в най-добрия случай да допринесат косвено за просперитета на обществото (например като спомагат за запазване на мира или за предотвратяване на външна заплаха като нахлуването на белите бродници в случая на Вестерос). На първо място, те са средства за унищожение и изтребление - точно обратното на прогреса.

2. Социални иновации

Бунтът на Робърт разтърсва порядъка на властта, който е династичен по своята същност, като това може да се разглежда като подривна иновация. Но изглежда, че силите на възстановяване на реда са надделели, поне след убийството му през първия сезон. Социалните иновации, предизвикани от Денерис Таргериън, имат по-дълготраен ефект. Тя успява да премахне робската система на Есос и е първата жена владетелка, която има амбиции да се възкачи на Железния трон. Интересно е да се отбележи, че последното от тези нововъведения, еманципацията, се разпространява незабавно: Церсей, която седи на Железния трон, е „бърз последовател”, а в по-широк смисъл и Ария, Бриан, Санса, Аша и Змиите на Мартел също следват тенденцията, която тя е започнала и разбиват традиционните роли на половете във Вестерос в хода на поредицата.

Какво друго може да се каже по отношение на иновациите? Не много. Интересното е, че оригиналното седло и инвалидната количка за парализирания Бран също са потребителски иновации. А удобният асансьор до върха Вала може да е бил създаден от Нощния страж. Уви, не научаваме почти нищо за неговите системи за задвижване и съхранение на енергията, които несъмнено са интересни от технологична гледна точка.

-----------

*Австрийският икономист Йозеф Шумпетер - бел. ред.

Последна актуализация: 13:12 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още