Портфолио моделът 60/40 понесе най-големия си удар от началото на пандемията

Крайъгълният камък на дългосрочното инвестиране – разделянето на портфолиото 60 на 40 между акции и облигации, отбеляза най-лошото си месечно понижение от ранните дни на пандемията.

Цените както на акциите, така и на облигациите се свиха значително през януари на фона на очакванията за по-ускорено затягане на паричната политика тази година от Федералния резерв.

Индексът на Bloomberg 60/40 е загубил 4,2% през миналия месец, отразявайки спада от 5,6% за акциите на компаниите с голяма капитализация и загуба от 2,2% за индекса на Bloomberg за американските облигации. Това е най-лошото представяне от март 2020 г., когато бе налице спад от 7,7%, а пандемията изпрати икономиките по пътя на рецесията.

Инвеститорите смятат, че много зависи от това доколко строга ще е политиката на Фед и до каква степен инфлацията, икономическият растеж и корпоративните печалби ще се забавят през задаващия се период на лихвени увеличения. Ускорената инфлация може да принуди централната банка да действа по-агресивно и да предизвика по-голяма пазарна волатилност, влошавайки представянето на диверсифицираните портфолиа за по-дълъг период.

Едномесечната възвръщаемост по индекса Bloomberg 60/40. Графика: Bloomberg

„Може би наблюдаваме среда на стагфлация, при която както ценните книжа, така и облигациите поевтиняват в резултат на упоритата инфлация и слабия растеж“, коментира Нанси Дейвис, главен инвестиционен директор на Quadratic Capital Management.

Инвеститорите, които притежават дългосрочен микс от ценни книжа и облигации трябва само да погледнат 2018 г., за да разберат как затягането на политиката на Фед може да предизвика негативни резултати. Стратегията 60/40 понесе удар от 2,3% през 2018 г. – втората по размер годишна загуба, откакто е създаден индексът на Bloomberg през 2007 г. Първата е при срива на кредитния пазар през 2008 г.

В дългосрочен план стратегията е донесла годишна възвръщаемост от 10% от началото на 80-те и е популярен модел за пенсионни планове, предлагани на някои американски служители.

Привлекателността на диверсифицирания инвестиционен подход обикновено е в това, че пониженията обикновено са по-краткотрайни. Висококачествените облигации като държавни ценни книжа обикновено са по-малко волатилни от акциите и обикновено поскъпват, когато рисковите активи поевтиняват. На свой ред ценните книжа генерират по-голяма възвръщаемост в периоди на растеж за компаниите извън рецесия.

През по-голяма част от миналото десетилетие доброто представяне на портфолио модел 60/40 отразяваше климата на ниска инфлация, ограничен ръст на доходността на облигациите и развиващия се фондов пазар. Това обаче доведе до трудна среда за генериране на бъдеща възвръщаемост, като както ценните книжа, така и оценката на облигациите приключи миналата година на високи равнища.

Преди влошеното представяне на модела 60/40 от миналия месец инвеститорите вече се оглеждаха за начини как да се отдръпнат от тази стратегия. Някои настояваха за намаление на компонента на облигациите, тъй като фиксираната доходност на висококачествените облигации е под нивото на инфлацията. Съвети имаше и за отдръпване от скъпите американски компании с висока пазарна капитализация към по-малки и по-евтини такива на световните пазари – Великобритания, Европа, развиващите се пазари. Друг подход бе вкарването на пари за по-дълъг период от време на развиващия се пазар на частен дълг – опит да се намерят активи, които са по-малко свързани с тези на публично търгуваните акции и облигации.

„Нашият подход към стратегиите 60/40 е в притежаването на повече акции, изплащащи дивидент, а също така и прехвърляне (на средства – бел. ред.) към алтернативи, докато се намалява тежестта на облигациите“, коментира Антъни Саглимбийн, пазарен стратег на Ameriprise Financial.