IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Държавата традиционно харчи много за здравеопазване, но без резултат

Целта следва да е подобряване на качеството на здравните услуги, партиите обаче говорят единствено за увеличаването на разходите в сектора, пише икономист

17:16 | 19.02.17 г. 10
<p>
	<em>Снимка: Pixabay</em></p>

Снимка: Pixabay

Един от дежурните приоритети на всяка предизборна кампания и последвалото я правителство е здравеопазването. Освен че развитието на държавно контролирания сектор е социално чувствителна тема, през последните няколко години става болезнено видно, че няколко правителства не успяват да се справят с натрупаните проблеми в системата, пише Калоян Стайков от ИПИ, изброявайки ги:

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) приключва годината с дефицит през 2013 и 2014 г. (години с предсрочни парламентарни избори), а по предварителни данни същото се случва и през 2016 г.;

редица нормативни промени са отменени от съда, като разделянето на здравния пакет на две;

приети са регулации, които впоследствие възпрепятстват достъпа до здравни услуги на пациентите, като пръстовия отпечатък и Националната здравна карта.

Дори и само от тази гледна точка, пренебрегвайки значимостта на тези услуги за обществото и икономическото развитие, изглежда напълно оправдано редица партии да възприемат реформирането на държавното здравеопазване за водеща цел през следващите четири години. Докато целта на промените би следвало да е подобряване на качеството на здравните услуги обаче, партиите говорят единствено за увеличаването на разходите в сектора, като се надяват, без особени основания, че това ще реши натрупаните проблеми. Това е абсолютно същият подход, който се използва при ежегодното обсъждане на бюджета на здравната каса – той е концентриран единствено върху това колко пари са необходими, докато качеството на услугите въобще не се споменава.

Разходи и качество на здравните услуги

Разходите за здравеопазване в България през 2014 г. (последни сравними данни на европейско ниво) възлизат на 8,51% от БВП и са почти равни на средното ниво за страните от Европейския съюз (без Швейцария и Исландия), което е 8,47% от БВП. Страната е с най-високите разходи както в сравнение с региона – Гърция, Хърватия и Румъния, така и в сравнение с новите страни членки, с изключение на Словения, която отделя с 0,03 пр.п. от БВП повече.

Въпреки това качеството на здравеопазването според Европейския здравен потребителски индекс далеч не е най-доброто в сравнение с тези страни. Прави впечатление, че страни със значително по-ниски разходи като Естония, Латвия, Полша и Хърватия предлагат по-качествени здравни услуги. Това би трябвало да е достатъчно доказателство за нестабилната връзка между разходите за здравеопазване и неговото качество

Държавни срещу частни разходи

Един от дежурните аргументи в защита на по-високите разходи за здравеопазване в България е диспропорцията в структурата им – само 53% от тях са държавни плащания, което е по-малко в сравнение с останалите страни. Въпреки това Литва и Кипър отделят между 3% и 4,2% от БВП за държавни разходи в сферата на фона на 4,5% в България, а здравните им системи дават по-добри резултати. Нещо повече – Унгария и Гърция имат сходен разход (4,8-4,9%), но постигнатите резултати също са по-добри, което допълнително подкрепя тезата, че колкото и да са високи разходите и какъвто и да е източникът им, ако са неефективни, никога няма да стигат.

По-подробната разбивка на здравните разходи в България разкрива и малко по-различна картина от често цитираното недофинансиране на сектора. От данните на НСИ на системата за здравни сметки се вижда, че при болничната помощ 87% от разходите се финансират от държавата и едва 13% - от пациентите. Това е може би и основният здравен разход в страната, ако се съди по бюджета на НЗОК, където заема 40% през 2014 г. и се очаква да достигне 42% през 2017 г. Другото голямо перо, където държавата финансира основния дял от разходите са рехабилитационните услуги – около 77% от разходите там се поемат от държавата.

При извънболничната помощ съотношението е по-близко до гореспоменатата диспропорция, т.е. относително висок дял на директните пациентски разходи  – 52:48 в полза на държавното финансиране. Големият проблем, причина и за диспропорцията на разходите на национално ниво, всъщност се крие при стоматологичните услуги, консумативите и търговията на дребно с лекарства, където държавата финансира 21% от общите разходи, а останалите 79% се поемат от пациентите. Причини за това разделение не липсват и могат да се търсят както в държавните решение – недофинансиране на стоматологичната помощ и подценяване на разходите за консумативи, така и в пациентите – самолечение или неследване на предписано лечение. Данни на Евростат показват, че около 37% от българите признават, чеса използвали непредписани лекарства, като този дял се увеличава заедно със степента на образование на интервюираните и достига около 45% при тези с висше образование. При предписаните медикаменти тенденцията е противоположна – делът на запитаните намалява заедно с повишаването на образованието им.

Всичко това може да се обобщи в няколко кратки заключения:

- Разходите за здравеопазване не са малко; просто не са ефективни и опитът на страните от ЕС го показва;

Съществува диспропорция между държавното финансиране и директните плащания в сравнение със страните от ЕС, но тя е концентрирана в една сфера;

Реформите следва да си поставят за цел да повишат качеството на здравеопазването в страната, а мерките за това следва да са комплексни, включително лична отговорност към собственото здраве и начина на живот на пациентите, а не да се изчерпват с обещания за повече публични разходи.

В противен случай политиците могат да продължат да обещават и да правят повече разходи, както се случва в края на всяка година с приемането на бюджета на касата, докато обществото продължава да се чуди как здравните услуги стават все по-скъпи и все по-некачествени.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 00:18 | 11.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

8
rate up comment 4 rate down comment 0
george353
преди 7 години
Интересна статия която потвърждава вече до болка познатата ни теза, че държавният апарат е неефективен и в повечето случаи зловреден инструмент за бизнес менажиране. Конкретен случай, БДЖ. Мъртвец, който при нормални пазарни обстоятелства отдавна трябваше да е в архивите на държавните дружествени фалити. Но когато разполагаш с непресъхващ паричен поток от данъци който не зависи от реализирането на печалба, т.е., термините "печалба" и "загуба" са някакви абстрактни понятия, то тогава и идеята за ефективно менажиране на конкретен бизнес се превръща в абстрактно понятие, тъй като паричният поток не зависи от това дали крайният резултат е положителен или не. Всички знаем каква беше съдбата на държавната планова икономика.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 2 rate down comment 0
bgMan
преди 7 години
Как нищо да не решава?Нищо няма да реши само ако болниците разполагат с по няколкостотин отрязани пръста от пациенти, защото те няма да разполагат с база данни на системата.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 4 rate down comment 0
Hahoto
преди 7 години
-Докторе, аз съм по здравната пътека!-Здравната пътека е от тук до банкомата, аре бегай по пътеката, че и други пациенти чакат!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 2 rate down comment 1
ivan.kostov.39
преди 7 години
Трябва да се плаща, само за излекуван пациент, а не за лекуван, прег;еждан и т.н. Тогава ще има много неусвоени пари
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 7 rate down comment 2
aldy
преди 7 години
Ако се въведе електронната здравна карта, както е по другите страни в ЕС, мошенгиите ще станат много по-трудни за осъществяване. И много "преуспяващи" сега частни болници просто ще отидат в небитието. Затова е вълчият вой и яростна съпротива срещу картата. А простотията с пръстовия отпечатък е за пред ***. Тя нищо не решава, но създава нови трудности пред болните, особено когато се налага да отидат на лечение в чужбина. Но прок летата сбир щина беше обещала на Биг Батя базата данни с отпечатъците и още се надява да успее да си заслужи наградата.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 11 rate down comment 0
bgMan
преди 7 години
Много станаха мошениците с болници, които източват НЗОК като касират реално НЕизвършени прегледи, манипулации и изследвания.Затова и беше този огромен вой срещу системата за пръстови отпечатъци при прием в болница.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 10 rate down comment 2
aldy
преди 7 години
ДЪРЖАВАТА МОЖЕ И ДА ХАРЧИ, АМА "ДЪРЖАВНИЦИТЕ" ПРИБИРАТ ПАРИЧКИТЕ В ЧАСТНИ ДЖОБОВЕ. А БОЛНИТЕ С ПРЪСТ У ГЪСТ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 7 rate down comment 4
majnata
преди 7 години
Абе то ако сички са здрави ше се затрие сума бизнес...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още