Земеделците ни искат „по-добра ръка“ при картите за новата аграрна политика на ЕС

Един от най-важните въпроси за България е дали ще се пребори за по-високи земеделски субсидии от 2014 г., тъй като сега българските и румънските земеделци получават едни от най-ниските помощи в ЕС.

По този въпрос дебатите предстоят тепърва. Вчера в Брюксел еврокомисарят по земеделието Дачиан Чолош представи намеренията на Европейската комисия за реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2013 г.

Според изказването на Мирослав Найденов днес пред БНР се очаква ЕК да увеличи земеделските помощи за България и Румъния. Той припомни, че в момента ЕС отделя годишно 48% от бюджета си за ОСП.

„Предстоят пазарлъци, важно е този път да участваме в раздаването на картите“, коментира министърът.

Той прогнозира, че дори да не получим колкото фермерите във Франция и Великобритания, ще договорим по-достойни субсидии за българското земеделие.

Спорът за директните плащания

„Ако отпаднат директните плащания, ние ще бъдем най-облагодетелствани, защото в момента получаваме най-ниските субсидии в Европа. Така производителите от всички европейски държави ще бъдат равнопоставени на пазара“, заяви пред Investor.bg председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов.

Той допълни, че в момента се наблюдава изкривяване на конкуренцията в ЕС. „Един български зърнопроизводител за тази година ще получи около 25 лв. на декар, а един гръцки производител – 125 лв. на декар“, аргументира се Христов.

Той подчерта, че въпреки тази позиция организацията му не е против директните плащания. „Нашата асоциация е за продължаване на действието на Програмата за развитие на селските райони, въпреки че усвояването й сега е ниско“, допълни Христов.

Категорично против отпадането на директните плащания се обявиха от Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). На пресконференция днес Ивайло Тодоров, главен секретар на асоциацията, представи позицията на организацията за реформата на ОСП.

Предложенията на организацията са три:

- по-голяма гъвкавост при плащанията - с повече средства да се подпомагат по-уязвимите сектори, които за България са млекопроизводството, овощарството и зеленчукопроизводството;

- да няма горна граница на директните плащания за отделно стопанство, както иска ЕК;

- против прекомерното „позеленяване“ (екологични изисквания) на изискванията към фермеритес.

Позицията на еколозите

Международната природозащитна организация WWF заяви междувременно, че в бъдеще финансовата подкрепа на ОСП трябва да отразява в по-голяма степен загрижеността за опазване на природата.

Необходимо е по-строго прилагане на действащото законодателство за защита на природата, за да се избегне изчерпването или замърсяването на реките и подпочвените води, се посочва в становището на организацията.

ЕК и изравняването на субсидиите

Вчера Дачиан Чолош представи визията за промяна на ОСП пред Европейския парламент. Евродепутатът Мария Неделчева, която е член на Комисията по земеделие, е поискала повече информация за възможността новите държави членки да получат желаното изравняване на субсидиите.

В отговор еврокомисарят е заявил, че ще има преходен период за изравняване на директните плащания на новите държави членки, за изчислението на който ще се проведе специално проучване от страна на комисията.