К. Максимова: Хеджирането все повече се използва от нашите клиенти

Катерина Максимова оглавява отдел „Финансови пазари” в Societe Generale Експресбанк от 2008 г. Преди това е заемала същата позиция и в други банки,  била е началник  отдел „Инструменти с фиксиран доход” в българското представителство на водеща европейска банка, както и дилър в „Операции на открития пазар” в Българска народна банка. В периода 2003-2007 г. е председател на Българска дилърска асоциация, председател на Регламентния комитет на индекса СОФИБОР (2004-2008) и преподавател в международната магистърска програма по „Финансово управление” на Нов български университет. Магистър е по икономика от бизнес училището на Чикагския университет.

- Г-жо Максимова, доколко българските предприятия проявяват интерес към деривативни инструменти, свързани с индустриални метали, валути или хранителни суровини като пшеница и царевица, за да се хеджират от волатилността на пазарите и увеличава ли се този интерес?

Изключително приятно ми е да отбележа, че нивото на грамотност в това отношение сред нашите клиенти е високо и все повече се подобрява. Разбира се, големите български компании хеджират отдавна и умело ползват различни деривати, но имаме клиенти и сред средните и по-малките фирми. Средата е изключително конкурентна, волатилността е висока и е все по-важно е българските фирми да елиминират онези рискове, които не могат да управляват.  Хубаво е, че повечето фирми вече добре разбират, че от хеджиращи сделки не се печели и не се губи. Просто фиксираш резултата от основната си дейност, така че да не зависи от промените на пазара. Ако произвеждаш мебели или търгуваш зърно например, какъв е смисълът печалбата ти да зависи от промяната на курса евро-долар? Ние в София  предлагаме инструменти за хеджиране на валутен и лихвен риск, а клиентите, които хеджират суровини, енергия и метали, пренасочваме към специализираните ни звена в Париж и Лондон.

- Какви са очакванията ви за цената на българския държавен дълг в следващите месеци?

Очакваме нивата да останат стабилни. От началото на 2011 г. емитирането е ограничено, а търсенето  се запазва. Нивата, на които нашето правителство се финансира на вътрешния пазар, са изключително благоприятни и лихвите по вътрешния ни дълг са по-ниски от редица страни в Европа. Например на последния проведен аукцион за десетгодишен държавен дълг в лева постигнатата доходност е 5,39%, а преди седмица Испания проведе аналогичен аукцион в евро и постигна доходност от 5,47%. Разбира се, обемите са съвсем други. Възможностите на вътрешния ни пазар са по-ограничени, но ако политиката на емитиране се запази, не очаквам да има съществени промени.

- Удачно ли е издаването на голяма бенчмаркова евро облигация от България?

Да, по принцип е удачно. Сигурна съм, че евро облигация, емитирана от България, би се посрещнала много добре на международните пазари, но емитирането на дълг не е самоцелно – то зависи най-вече от нуждите за финансиране на българската държава (настоящи, но и бъдещи), и от фискалната политика, която тя следва. Българското правителство запази нивата на бюджетен дефицит ниски и успешно наложи политика на стриктна фискална дисциплина, като по този начин гарантира макроикономическа стабилност, която да позволи на частния сектор да планира и да се финансира. Засега Министерството на финансите разчита на вътрешния пазар, който при тези обеми на емитиране е по-благоприятен, а има и резерви. Възможността да емитира външен дълг за нашето правителство съществува и е дори предвидена в бюджета, въпросът е дали ще има нужда.

- Висок ли е все още държавният риск на България и може ли да очакваме понижаване на цената на финансиране от банките майки към българските им банки?

Висок е относително понятие. Да, сравнено с 2007 г., рискът се оценява много по-високо, но сравнено с други страни в Централна и Източна Европа – относително намалява. А каквато и да е цената на финансиране от банките майки, тя в повечето случаи е по-ниска от това, което банките плащат за депозити, привлечени в страната. Така че кое е високо и кое е ниско? Трудно е да се каже. Банките майки продължават да подкрепят българските си банки и засега няма никой, който да се е оттеглил, но глобално тенденцията е банките все повече да разчитат на вътрешни ресурси и това е политика, която няма общо с риска на страната, а цели по-голяма стабилност. Мисля, че всички ще си спомним как преди кризата БНБ взимаше мерки да ограничи кредитната експанзия, подхранвана с лесен достъп до евтин ресурс от банките майки.

- Как се отрази вдигането на лихвите от ЕЦБ с 0,25% на българския финансов пазар?

Българските банки нямат достъп до ЕЦБ и влиянието е индиректно. Покачването на лихвите с 0,25% все още не се е отразило на българския пазар, но поради валутния борд лихвите по левовете и лихвите по еврата са свързани и неминуемо покачването на лихвите в еврозоната ще има влияние върху пазара в България. Засега лихвите по депозити в евро на междубанков пазар се качиха в съответствие с промените на международните пазари, но лихвите по левовете остават непроменени. Лихвите по депозитите също не се промениха, но и така те са достатъчно атрактивни.

- В последната година населението спестяваше и това позволи на банките да погасят част от външните си дългове, след като нямаше на кого да отпуснат кредити у нас. Отговаряйки и за ликвидността в Societe Generale Експресбанк, често ли ви се налагаше да търсите място на привлечените спестявания, например чрез погасяване на задължения?

Ръстът на депозитите превиши ръста в кредитирането и външните ни задължения постепенно намаляват. Не сме погасявали предварително задължения, а просто не предоговаряме взетите депозити, когато падежират. Имаме зад гърба си сериозен ресурс, за да кредитираме и мисля, че това добре се вижда в политиката, която водим. Предлагането на ресурс на българския междубанков пазар също е голямо, затова предполагам, че в ситуация като нашата са и други банки.

- Очаквате ли лихвите по депозитите да продължат да намаляват под натиска от нови спестявания?

Обемът на депозитите ще нараства, тъй като българите ще продължат да спестяват. Има икономисти, които мислят, че нивото на спестявания не зависи от лихвените проценти, а от оптимизма на хората. Когато очакваш доходите ти да нарастват  – теглиш кредити и не си много склонен да спестяваш, а когато очакваш, че могат до намалеят – спестяваш, независимо от лихвите. Целта е да изравниш стандарта си по време на жизнения си цикъл. Мисля, че тази теория е вярна, а еуфорията мина, така че да, очаквам тенденцията за ръст на спестяванията да се запази.

Трудно ми е обаче да кажа, дали лихвите ще падат. По левовите депозити – определено да, защото премията, която те плащат над депозитите в евро е повече от солидна, а няма причини. При депозитите в евро ще влияе покачването на лихвите в еврозоната. Ако ЕЦБ продължи курса на повишаване на лихвените проценти, то лихвените нива у нас ще се задържат, няма да падат. Но при всички положения премията, която плащат българските банки върху лихвите на международните пазари, ще се нормализира.

- От какво зависи понижението на лихвите?

В продължение на темата за депозитите ще ми се да добавя няколко думи за отговорността, която банките носят.  Банките наистина трябва да са социално отговорни, и към хората, които са им поверили спестяванията си, и към своите длъжници. Парите, с които банките работят, не са техни, но тяхна отговорност е да ги върнат на своите клиенти и да им платят обещаните лихва. Следователно банките трябва да кредитират отговорно - така че кредитополучателите им да печелят и да връщат кредитите си спокойно.

За съжаление, през последните две години банките често присъстваха в публичното пространство най-вече поради намалелия им апетит да кредитират и поради високите лихви.

Лихвите, разбира се, ще паднат, тъй като са функция на пазара. Според мен обаче отговорността на банките в кредитирането е съвсем друга – банките трябва да бъдат открити и прозрачни към своите клиенти и ясно да ги информират за разходите, които ще направят. Societe Generale Експресбанк се старае да допринесе в тази посока с новата си инициатива. Стартираме една кампания за потребителски кредит, в която годишният процент разходи (ГПР) е поставен на видимо място и се анонсира като действителния лихвен процент на кредита. Той е 7,95%, в който са включени всички разходи, като комисиони и други годишни разходи. Всъщност чистата лихва по кредита е 5,93%, но тя не включва всички разходи.

- Societe Generale Експресбанк не е активна на БФБ-София, може ли да очакваме промяна в тази област?

Наистина така е, засега Societe Generale Експресбанк  не е член на БФБ-София и не предлага брокерски услуги. Нямаме непосредствени планове в тази посока, но проучваме възможностите и потенциала.