Дипломатите на  Доналд Тръмп не са единствената опция за преговорите за мир

Украйна, Иран, Ливан, Судан... последиците от войните в тези страни непрекъснато са част от новинарските потоци, но колко пъти сте чули думите Организацията на обединените нации (ООН), свързано с решаването на конфлитите, пита в коментар за Bloomberg анализаторът Макс Хейстингс. Той припомня, че институцията е създадена през 1945 година именно със задачата да не допуска повече война.

Още със създаването на ООН обаче започват предизвикателствата - Западът и бившият СССР влизат в конфликт  и започват времената на Студената война. Съвсем "гореща" е войната на Корейския полуостров, последвана и от други военни конфликти. 

В средата на миналия век сградата на ООН в Ню Йорк е част от всички туристически турове в града, а ръководителите на организацията - хора с влияние. Днес тя се готви да избере нов генерален секретар и едва ли много хора ще разпознаят имената, които са част от списъка с наследниците на Антониу Гутериш. Най-известното от тях е на Рафаел Мариано Гроси, който в момента оглавява Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

ООН е била сцена на запомнящи се оратори. Фидел Кастро държи най-дългата досега реч в историята -през 1960 година той говори в продължение на пет часа пред Общото събрание на ООН. Съветският лидер Никита Хрушчов удари с обувката си по трибуната, за да отправи заплашително послание към Запада.

При основането си ООН има 51 члена, а днес - 193. Но въпреки това значимостта на организацията намаля съществено след края на Студаната война, пише още Хейстингс. Причината е, че всеки има право на глас, всички са различни и вероятността за консенсус изглежда минимална. Реално дори и решения, взимани с огромно мнозинство, нямат никаква тежест - 143 държави гласуваха в ООН резолюция с призив за спиране на войната в Украйна, но тя продължава вече пета година.

Има множество резолюции, осъждащи Северна Корея, а тя вече е открит съюзник на Русия и Китай. Израел не се съобразява с призивите на ООН, а американският президент Доналд Тръмп трудно скрива презрението си към институцията. Едва ли някой дори е забелязал, че на 28 февруари Атониу Гутериш осъди военната ескалация в Близкия изток и употребата на сила от САЩ и Израел срещу Иран, както и последвалите действия на Иран.

Според коментара в момента дипломацията на Тръмп заема изгубени от ООН позиции. Но Тръмп преговаря двустранно, търсейки сделки. Той даже обяви свой "Борд на мира", който по своята същност трябваше да замести функции ООН в Газа. Преговарящите на Тръмп са едни - и в Украйна, и в Иран - неговия зет Джаред Къшнър и бившия му бизнес партньор Стив Уиткоф. Според Макс Хейстингс те се ползват с пълното доверие на Доналд Тръмп, макар че не са дипломати от кариерата и нямат опит в преговори за решаване на подобни конфликти.

САЩ се изтегли от някои от дейностите на организацията и това предизвика разпад в някои агенции. Според оценки епидемията от ебола в Конго се причинява от отстъвието на международни институции като Световната здравна организация (СЗО), както и USAID в региона.

Всичко това може да се промени, пише още авторът, ако САЩ или някой наследник на Доналд Тръмп отново приемат ООН като водеща организация при поддържане на мира и оказване на хуманитарна помощ, а държавите върнат уважението си към професионалистите по отношение на външната политика.

Макс Хейстингс отбелязва, че би било наивно да се твърди, че моралът някога е доминирал в международните отношения. В момента обаче политиката на великите сили не е в интерес даже на собствените им държави. И дори и ООН да не бъде възстановена до предишните си позиции, то дипломацията, хуманизма и уважението към другите, би могло да бъде върнато в политическия процес, пише още в заключение анализаторът.