К. Пеев: До 10% от сградите-паметници на културата в София са в добро състояние

Арх. Константин Пеев завършва архитектура във Висшия институт за архитектура и строителство (днес УАСГ) в София през 1984 г. През 1986-87 г. специализира „Архитектурно-градоустройствени проблеми при обновяване на центровете на градовете”, а в периода от 1986 до 1994 г. прави специализации в Унгария, Чехия, Германия, Израел и Франция. През 1984 г. започва професионалната си кариера като проектант в Националния институт за паметници на културата, където от 1990 г. е научен сътрудник и от 1991 г.- ръководител на ателие “Сердика”. От 1995 г. досега е Мениджър и Главен проектант на ЕКСА Груп.

С арх. Пеев разговаряме за паметниците на културата, инвестициите в реставрация, проблемите на инвеститорите и нормативната рамка, която регулира работата на специалистите.

- Арх. Пеев, Вие сте един от немногото специалисти в страната, които се занимават с възстановяване на стари сгради. Какво Ви мотивира да се посветите на тази работа?

Специалистите, които се интересуват от тази област, всъщност никак не са малко. В цялата страна има хора, които се интересуват от работа по обекти на културното наследство. Културното наследство обаче не се състои само от  сгради. Има много места, наситени с останки, руини, археологии от светилища, градища и т. н. Заради текущата бизнес ситуация в държавата всяко населено място трябва да търси някакви атракции и да привлича туристи. Затова такива места все повече придобиват важност в насоката на работа на общини и инвеститори.

Не мога да кажа обаче, че всички колеги се справят добре с работата си по обекти на културното наследство. Много от тях подценяват работата и тъй като не са запознати с материята, първо – трудно завършват проектите, а след това още по-трудно ги съгласуват.

Причината аз да се занимавам с това е по-скоро стечение на обстоятелствата на моя живот. Когато завърших висшето си образование, имаше разпределение и попаднах в института за паметниците на културата. Работих 10 години в дирекцията за София.

В София има над 1 700 сгради-паметници на културата. Освен това централната част на София е обявена за археологически и исторически резерват, заради което трябва да се спазват някои ограничения при интервенции в тази част на града. Това е особено актуално в последните години, откакто се строи метрото в централната градска част.

Желанието ми да се занимавам с такъв вид обекти все повече се увеличава. На пръв поглед изглежда, че няма голяма свобода на творчеството, но това не е съвсем така. Работата е много интересна, особено когато се случи да се правят нови постройки върху останки или да се имплантират нови върху стари сгради. В практиката си имам поне 60 – 70 такива проекта.

- Казахте, че сградите-паметници на културата в София са над 1 700. Колко от тях са в добро състояние? Дирекцията “Национален строителен контрол” е прехвърлила отговорността за тях на общината, но общинските власти се оплакват от недостатъчен капацитет.

От тези 1 700 сгради не повече от 10% са в прилично състояние. От тях пък не повече от 5% са реставрирани както трябва. Даже и обществени сгради – на ведомства, на общински администрации, също не са в цветущо състояние.

От една страна, неяснотата в нормативната уредба води до тежкото състояние на сградите. От другата страна обаче е отношението на самите хора. Те не виждат смисъл да си поддържат сградите, някои от тях нямат и средства. Но ако се разходите по бул. “Христо Ботев”, ще видите в тези стари и неугледни сгради големи и лъскави магазини. Разговарял съм и със собственици, които вземат солидни наеми. Въпреки тези приходи, проявява се манталитетът на българина, а той не е да се съхранява и опазва.

Според мен в България трябва да се изработят механизми – финансови и морални, с които хората да бъдат поощрявани, както стана с къщата на Яблански. Политиката по опазването на сградите-паметници на културата у нас много малко се съобразява с тези, които трябва да ги опазват. Надявам се, че обществеността по свой начин ще поеме инициативата да опазва наследството, но ще трябва пак да се изменя и нормативната база, която в последните години се промени не за добро.

Пагубна за сградите-паметници на културата е и занемарената поддръжка. Когато не даваме своевременно средствата за поддръжка, увеличаваме бъдещите си разходи десетократно.