За да продължи да съществува, еврозоната трябва да се поучи от грешките

Дискусията за бъдещето на еврозоната набира все по-голяма сила. Това ни накара да се обърнем и към нашите читатели и да разберем какви са техните очаквания за валутния съюз. Днес ви представяме позицията на Слави Иванов*.

Част от страните в eврозоната изпитват особени затруднения при опитите си за справяне с кризата. Еврозоната, както и американските банки, действа на принципа “твърде големи, за да фалират“ – един погрешен модел - лош, но необходим опит за откриване на грешките в концептуалната рамка на модела, опит, който насочва света към деглобализация.

И въпреки всичко – еврозоната няма да се разпадне, тя не може да се разпадне, тъй като последствията за всички страни биха били твърде големи. Но със сигурност моделът на глобализация на Европа има сериозни недостатъци, голяма част от които излязоха наяве в началото на кризата и в момента продължават да се откриват нови несъвършенства.

За да продължи да съществува, eврозоната е необходимо да бъде преструктурирана – естествен процес, към който води всяка една криза – преструктуриране, намиране на грешки в същността на икономическия модел и тяхната корекция.

Една от реформите би трябвало да бъде премахване на еврото като единна валута за икономически развитите страни от Европа. Да, валутите на отделните държави би следвало да се движат в определени, разумни граници една спрямо друга.

Но те трябва да бъдат обвързани, което би позволило да се реагира адекватно на създалата се ситуация на пазара - чрез коригиране на процентното отношение, в което могат да варират валутите. Дори Китай, чиято икономика е една от най-консервативните (но и оказала се най-печеливша като модел) е обвързана с американския долар като се коригира диапазона, в който може да варира валутата – този диапазон достигна 1%, макар през средата на 2007-ма година процентът бе едва 0.3%.

Еврозоната ще продължи да съществува, но нейната концептуална рамка е необходимо да бъде преструктурирана, тя не може да продължи да съществува във вида, в който я познаваме сега.

Гърция трябваше да премине към драхмата, каквото бе предложението на редица изтъкнати икономисти, доказали се многократно в прогнозирането на пазарите. Това е трудно решение както за Гърция, така и за останалата част от еврозоната, но гърците трябва да понесат своята отговорност за начина на живот, който до скоро водеха.

Италия, Ирландия, Португалия, Испания също трябва да понесат своята отговорност, но не за сметка на страните със строга финансова дисциплина, които не бяха засегнати от кризата в такава степенен.

За да продължи да съществува, еврозоната трябва да коригира грешките, които станаха очевидни в процеса на кризата и да премине към нов, по-добър модел, модел, чиито грешки ще бъдат открити при следващата криза.

*Слави Иванов е на 22 години, завършил е Държавна търговска гимназия "Димитър Хадживасилев", гр. Свищов. В момента учи Компютърни системи и технологии в Техническия университет - София, последна година.

Каква е вашата позиция за бъдещето на еврозоната? Ще устои ли тя на ударите на пазарите или ще се разпадне и ще остане само в учебниците по политика и икономика?

Изпратете ни вашата позиция и аргументи – в обем между 300 и 500 думи, а ние ще ви дадем трибуна. Текстовете може да изпращате на редакционния адрес – info@investor.bg. Очакваме ви!