Стенли Фишер: Няма съществени рискове от финансови балони в САЩ

Няма съществени рискове от финансови балони в САЩ. Така смята вицепрезидентът на Федералния резерв на (Фед) Стенли Фишер, цитиран от Bloomberg. Въпреки това той изразява опасения, че монетарният инструментариум на централната банка за справяне с подобни явления е ограничен и неизпробван.

„Банките са добре капитализирани и разполагат със значителни ликвидни буфери. Жилищният пазар не е прегрял, а търсенето на заемни средства от домакинствата и предприятията едва сега започна да се повишава след години на спадове или много слаб ръст“, коментира Фишер в Бостън.

И все пак той предупреждава, че едни „потенциални промени на активността на едни по-регулирани към други по-малко регулираните институции могат да породят нови рискове“.

71-годишният централен банкер, който във Фед ръководи комисия, занимаваща се с индентифицирането на балони при различните класове активи и други рискове за финансовата стабилност, също така посочва, че вижда известна възможност за използване на лихвената политика за справяне с потенциални заплахи. Но предприемането на подобен ход идва със своите „значителни разходи“.

„Ограниченият макропруденциален инструментариум в САЩ ме кара да заключа, че може би ще има моменти, когато приспособяването на паричната политика трябва да бъде обсъждано като средство за ограничаване на рисковете за финансовата стабилност“, коментира още вицепрезидентът на Фед.

„При равни други условия една по-рестриктивна парична политика води до отклонения от ценовата стабилност и пълната заетост“, смята той.

Същевременно икономистите продължават да дебатират дали централните банки трябва да отговарят на заплахите за финансовата стабилност чрез регулаторни и надзорни инструменти, известни като макропруденциална политика, или също чрез лихвените процети.

Всяка година Фед провежда стрес тестове за най-големите банки и увеличи капиталовите и ликвидни изисквания, за да намали риска от банкови фалити.

Според Фишер американските централни банкери трябва да помислят върху компромисите между използването на паричната политика, за да бъдат спукани балоните при активите, и разходите в рамките на мандатите на централните банки, които се правят, за да поддържат инфлацията стабилна и заетостта висока.

„Освен това може да бъде полезно анализаторите да продължат да изследват прилагането на нови или по-малко използвани инструменти на паричната политика“, заяви той. „Например, спорно е дали задължителните резерви, които са традиционен инструмент на паричната политика, могат да се приемат като макропруденциален инструмент.“