Кой се страхува от граждански контрол на строителството?

Като награда с последните промени в Закона за устройството на територията (ЗУТ) в ръцете им се концентрира още повече власт, което е предпоставка за завихряне на тежка корупция. А корупцията, както знаем и както откри даже “бащата” на валутния борд Стив Ханке, е основният проблем, който докара страната ни до агонизиращо състояние.

Презастрояването, ако щете по Черноморието, ако щете и някъде другаде, се случи благодарение на липсата на ясни правила, на корупционни практики, непрозрачни инвестиционни планове, сделки с терени, забулени в гъста мъгла, и съмнителни екологични оценки и оценки за съответствие.

Единственият, на когото му пукаше – Гражданинът, беше забутан в дванайсета глуха, защото няма право да се жалва и да търси обяснение за взетите решения от властта, която той сам е избрал. Това право явно няма да му се даде, въпреки че е защитено от международно законодателство, подписано от България, защото може да накърни нечии инвестиционни интереси.

Единственият път на хората е да атакуват екооценките, които общо взето в повечето случаи също са "бетон" - възлагат се от самите инвеститори и в масовия случай не са в техен ущърб. А докато се водят съдебни спорове за качеството на екооценките и оценките за съвместимост, плановете за застрояване и нужните разрешителни са подготвени и влизат в действие. 

Дали обаче това е начинът да се защитават инвестиционните интереси? И кой инвеститор държи да осъществява проектите си по репресивен път, ако те отговарят на всички норми и изисквания?

Вместо да се съмнява в чистите (или не чак толкова) помисли на българските граждани, властта може да помисли как да намали корупционните практики, заради които не само Черноморието и част от планините, но и градовете се превърнаха в налудничави и нелепи строителни площадки.

Вместо да върви по лесния път – да обвинява предшествениците си, властта може да прекрати практиката да довършва делата им чрез вратички в законите. Пресен пример – Законът за горите, с който действително се спряха заменките от времето на тройната коалиция, но благодарение на който започнати процедури се довършиха по стария му вариант и който съдейства за бетонирането на печално известните дюни в Несебър.

И докато властта бави приемането на новите и уж по-строги правила за строителството, през вратичката, пардон – широката законодателна порта, която позволява строителство върху терени, в които обаче няма дюни, с одобрени планове за застрояване без цялостен план за териториално развитие на общините, ще минат още няколко десетки или стотици строителни разрешителни. Така хем кучетата си лаят, хем керванът си върви, хем вакханалията си продължава.

И един въпрос към т. нар. инвеститори – само хотелите ли са обект на интерес или може би другите потенциални печеливши инвестиционни проекти се свършиха? Защото след няколко години ще трябват плажове и писти на няколко ката...