Местожителството в Европа става все по-скъпо, докато Тръмп въвежда своята Златна карта

Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп създава нови варианти за богатите хора в света да се установят в страната му, Европа поема в обратната посока, пише Bloomberg.

Старият континент се отдръпва от т. нар. си програми „златна виза“, след като те не постигнаха ползите, на които се надяваше, а в някои случаи дори предизвикаха отрицателни последици. Това важи особено за Португалия, където една от най-популярните програми в Европа доведе до това чужднци да наддават за жилища за сметка на местните жители.

В повечето, но не всички случаи прагът за местожителство в Европа е много по-нисък от цената от 1 млн. долара в Златната карта на Тръмп.

Bloomberg прави преглед на програмите „златна виза“ в Европа.

Португалия

Страната прекрати имотния път за придобиване на разрешение за местопребиваване през 2023 г. в стремежа си да понижи цените на имотите. Но все още съществува алтернативен път.

С цел да се повиши капиталовата база на Португалия кандидатите трябва да вложат най-малко 500 хил. евро в одобрен инструмент или фонд за рисков капитал. За да отговорят на изскванията, юридическите лица трябва да имат най-малко 60% от ресурсите си в местни активи, включително облигации, акции и местни проекти в области като земеделие и слънчеви панели.

Ако изберат да дарят средства на организация с идеална цел, сумата намалява до 250 хил. евро или 200 хил. евро, ако организацията носи полза за рядко населен район. Програмата е популярна сред американски, бразилски и китайски граждани.

Богатите чужденци трябва да прекарват само една седмица годишно в Португалия за първата година и 14 дни за всеки следващ двегодишен период, за да отговорят на изискванията за ускорено получаване на право на местожителство.

Инициативите водят до някои странни последици като повишаване на стойността на насаждения от авокадо и допринасят за ръста на фондовия пазар. Музей на класически коли в малко селище също набра пари, за да подобри колекцията си.

Гърция

Инвеститори от страни извън ЕС могат да получат златна виза в Гърция, като купят жилищен имот на стойност 800 хил. евро в Атина, втория по големина град Солун и на островите с население над 3100 души.

В други части на страната жилището трябва да струва най-малко 400 хил. евро. Другата алтернатива е да вложат 250 хил. евро в бизнес имот, който е преустроен за жилищни нужди.

Във всички случаи имотите не могат да се използват като краткосрочни наеми и трябва да бъдат с площ над 120 кв. м.

Жилищни и бизнес имоти в Атина. Снимка: Ioana Epure/Bloomberg

Други варианти за получаване на местожителство включват инвестиции в различен размер в гръцки държавни ценни книжа, технологични стартъпи или обновяване на исторически сгради.

Граждани от Китай и Турция са двете водещи групи, които получават гръцки „златни визи“, а търсенето от Великобритания е нараснало след Brexit. Кандидатите от Израел са се увеличили на фона на продължаващия конфликт в Газа, а неотдавна търсенето от САЩ е нараснало, сочат официални данни.

Разрешението за местопребиваване се издава за пет години и може да се възобновява безкрайно, ако инвестицията се запази. Инвеститорите, които получават визата, са длъжни да живеят в Гърция.

Италия

Страната въведе специална виза с цел да привлече чуждестранни инвеститори в края на 2017 г. В замяна на стратегическа инвестиция програмата позволява на граждани на страни извън ЕС да получат двегодишно разрешение за местожителство, което може да се възобновява.

Инвестициите, които са необходими за визата, включват най-малко 2 млн. долара в италиански държавни облигации, 500 хил. евро в италианска компания или 250 хил. евро в иновативен италиански стартъп. Кандидатите имат алтернатива да направят филантропско дарение от най-малко 1 млн. евро в сектори от обществен интерес.

Инвеститорската виза на Италия, която беше спряна за граждани на Русия и Беларус, е само за физически лица, но получателите могат да кандидатстват за разрешения за местожителство за съпруг или съпруга, деца и възрастни родители.

Цифрите за програмата са оскъдни. Към края на 2021 г. е имало 64 заявления от 20 различни националности и 50 души са били приети, а общият размер на инвестициите е достигнал 40 млн. евро. Администрацията на премиера Джорджа Мелони не е публикувала актуална информация за програмата.

Испания

Правителството на премиера Педро Санчес сложи край миналата година на програмата си „златна виза“ за чуждестранни купувачи на имоти в стремеж да увеличи наличностите от достъпни жилища за местните жители.

Програмата, която предоставяше разрешителни за местожителство на граждани на страни извън ЕС, вложили поне 500 хил. евро в жилище в Испания, привлече хиляди хора. Инвеститорите бяха основно от Китай, Русия, САЩ и Великобритания.

Подобно на някои сходни програми, тя беше задействана след финансовата криза през 2008 г., когато Испания отчаяно имаше нужда от средства, но стана политическо бреме за Санчес с нарастването на икономиката и все по-големите трудности за испанците да си позволят жилище.

Ирландия

С икономика, която сега процъфтява, Ирландия прекрати програмата си „златна виза“ през февруари 2023 г. след преглед на нейната „уместност“. Въведена от ирландското правителство през 2012 г. за граждани на страни извън ЕС с лично богатство от най-малко 2 млн. евро, заявленията бяха доминирани от богати китайски граждани.

Правителството продължи да обработва заявления, получени до крайния срок на 15 февруари, като одобри 535 визи през 2024 г., 97% от които бяха от китайски граждани. През първите шест месеца на 2025 г. Ирландия одобри 208 заявления, включително на 185 китайски и 11 американски граждани.

Очаква се, че ще са нужни години, за да се обработят останалите заявления, получени до крайния срок, съобщи Министерството на правосъдието.

Северна Македония

Страната има програма за гражданство срещу инвестиция, която позволява на чужденци да получат гражданство, ако инвестират в Северна Македония, която е кандидатка за членство в ЕС. Сумата варира от 200 хил. евро в одобрен от правителството фонд до 400 хил. евро в нов бизнес иструмент, който създава поне десет работни места, като секторите на търговията на дребно и ресторантьорството и хотелиерството са изключени.