- Разкажете ни за експанзията. Как решавате къде да отидете?
(М.С.) Като цяло процесът е продиктуван от конкретния пазар, но също така имаме връзки с много инвеститори, съвместно с които стъпваме на различни пазари. С Бразилия например беше така. Там Salamanca има инвестиции от 3-4 години и ни предложиха възможността да отидем и да потърсим проекти. Така че в Рио отидохме, като се възползвахме на техния опит.
С Гана беше различно – там отидохме самостоятелно, тъй като видяхме един пазар, подобен на това, което беше Източна Европа преди 10 години – няма проекти, няма молове или модерни офиси. Населението й е около 26 млн. души, но БВП е сравним с този на България. Има много природни ресурси, които също са един от двигателите на икономиката. Всички признаци за бъдещ ръст са налице. Именно затова и мобилни компании, финансови институции, всички искат да стъпят там, за да се възползват от пазара и да заемат позиции.
Това са основните критерии. Разбира се те говорят английски, имат развита съдебна система. Не бихме отишли в Нигерия например. Тя е прекалено опасна за нас.
(Р.М.) И наред с това опитваме да се установим преди големите международни компании.
(М.С.) Да, тъй като сме по-малка компания имаме възможност да действаме по-бързо.
- По отношение на стабилност и инфраструктура, каква е ситуацията там?
(М.С.) Бихме искали да виждаме поне някакви признаци, че ще я има в скоро време. В Гана в момента има активно развитие в тази посока.
В Бразилия ситуацията е малко по-различна. Проектът, по който работим, изисква огромни инфраструктурни инвестиции, но парите вече са осигурени и инвестициите ще бъдат направени навреме за Олимпийските игри през 2016 г. Всичко е до риск и възвръщаемост. Очакваме значителна възвръщаемост, защото в останалата част на страната рискът също е доста висок.
- Каква е историята зад партньорството с Доналд Тръмп?
(М.С.) Отидохме в Бразилия с единствена цел да купим земя и да намерим възможност за развитие на офис проект. Установихме контакт с най-голямата банка и пенсионен фонд в страната – Caxia. Тя търсеше инвеститор за мащабен проект за възстановяването на района, известен като Порто Маравиля.
(Р.М.) Търсеха голямо име, за да привлекат голям инвеститор, който ще доведе със себе си и други. Познавахме Доналд Тръмп чрез наш общ контакт. И тъй като този проект бе толкова мащабен и някак си в негов стил, представихме му го и той веднага прояви интерес.
(М.С.) Това е огромен проект, за който бе нужен консорциум от инвеститори и голям екип от експерти. Затова се договорихме с Тръмп, с Caixa и със Salamanca за сътрудничество. Ние координираме всички страни за този проект. Ако бъде реализиран според сегашните планове, той ще бъде на стойност 2,5 млрд. долара. Пазарът обаче е обещаващ и има огромна липса на офис сгради.
(Р.М.) И самият Рио има много интересна история. Преди 30 години е бил столицата на Бразилия. След това са я преместили и в Рио се появили различни проблеми – престъпност и др. Той е ограничен географски от морето и няма възможност за разширяване. Затова и всички големи бизнеси преместиха офисите си в Сао Пауло. Днес и неговият капацитет е запълнен.
Затова и централната локация, която имаме в Рио, е много ценна. Тя е в процес на планиране вече 10-15 години. Моментът също е подходящ. Наскоро откриха нефт близо до брега, което ще даде огромен тласък на цялата икономика в града.
Планираме да реализираме проекта навреме за Олимпийските игри в Рио през 2016 г. Това е уникална възможност.
(М.С.) В Рио са базирани компании като Petrobras, която е втората по големина в света петролна компания, и Vale – втората по големина минна компания в света. През следващите 10 години те ще имат нужда от офиси за 75 хил. служители. Такива са мащабите там. Има международни корпорации, чиито главни офиси са в града и имат нужда от хиляди кв. м. площи.
- Планирате ли и други проекти с Тръмп? Например да го доведете в България?
(Р.М.) Имаме планове за други проекти. В момента проучваме Сидни, също така Лондон. Надяваме се, че това ще бъде едно дългосрочно партньорство.
(М.С.) Той има проекти и в Истанбул, Грузия и други страни, така че има международната перспектива, както и ние.
Не мисля, че пазарът в София е готов за такъв инвеститор. Неговите проекти са в прекалено висок сегмент, за който е необходима значителна покупателна способност, за да може да се оправдаят скъпите офиси, жилища или хотели, които изгражда.
- Вие лично планирате ли нов проект в България?
(М.С.) Бихме искали – ако ми покажете сегмент от пазара, който се нуждае от нещо. В момента обаче на практика няма пазарно търсене в нито един, с изключение може би на логистичния сегмент.
(Р.М.) Мисля, че единственото нещо, което би имало смисъл, е офис сграда в много централна локация.
(М.С.) И хотел в центъра според мен също би имал успех. Има няколко възможности, които обмисляме, но нищо конкретно в момента. Но сме тук дългосрочно, имаме и няколко терена, които във времето също можем да развием.
Аз съм оптимист за българската икономика в сравнение с останалата част от Централна и Източна Европа. Вие имате ниско ниво на задлъжнялост в сравнение с останалите страни. Нещата са доста стабилни – ако успеете да задържите плоския данък на 10%, за което мисля, че ще има натиск от ЕС за увеличение в даден момент. Но ако успеете да го задържите и да запазите стимулите за компаниите да идват тук – колцентрове, ИТ компании и др. - мисля, че България има доста добри перспективи.
Краткосрочно нещата изглеждат еднакво навсякъде, но след три до пет години мисля, че и на жилищния пазар има шанс за ръст. Не огромен, но все пак ръст.
Това не важи за другите пазари в Централна и Източна Европа. Нещата там изглеждат доста зле и не се вижда светлина в тунела. В България нямаше толкова огромен ръст на жилищния пазар. Цените се повишиха от 700 до 1 000 евро на кв. м и след това се върнаха на 700 евро. В останалата част на Европа обаче те скочиха от 700 до 2 000 и после паднаха на 700 евро. Въпреки това тук има огромно предлагане и много проекти стоят наполовина завършени.
(Р.М.) Освен това нещата се затрудняват и от липсата на финансиране от банките. Те трябва да кредитират, но нямат пари. Това е така навсякъде, дори в Лондон. Преди 3-4 години можеше да отидеш при няколко банки и да получиш 1 млрд. паунда за развитие на проекти. Сега не можеш да получиш повече от 50 млн. В Бразилия обаче можеш да получиш 1 млрд. и от една банка.


Трима мъже от Попово са загиналите при зверската катастрофа край Търговище
Няма опасност за околната среда заради авариралият танкер край Ахтопол
Никола Цолов спечели първия си подиум във Формула 2
Меси донесе победата на Локо (Сф) над Ботев (Пд) в драматичен мач с пет гола
Задействаха BG-ALERT в Бургаско, две реки преляха
ChatGPT спечели правото си да се саморегулира. Това може да се развие зле
Германия ускорява мерките срещу дронове - зачестяват инцидентите на летищата
Биткойн опциите показват, че трейдърите се подготвят за крипто зима
Факторингът е трамплин за малкия бизнес при въвеждането на еврото
SpaceX ще предложи акции на вътрешни лица при рекордна оценка
Какви са основните проблеми на 1.2 TSI на Volkswagen
Топ 10 на най-устойчивите на ръжда коли на старо
Кога са изобретени електрическите прозорци
Новото AUDI E7X изобщо не прилича на... Audi
Мercedes реши близкото бъдеще на G-Class
Община Царево задейства системата BG Alert
Идеи за коледни подаръци под 50 лева
Зеленски: Русия падна ниско, атакува цивилни обекти в деня на Свети Николай
Новата стратегия за национална сигурност на Тръмп е насочена към Европа
Като робство е, нямаш права: Говорят дезертирали руски войници
преди 12 години Потребителите печелят, ако имат пари да купуват колега. Като никой не купува а само се продава кой печели -никой ..... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години ...цените се сринаха и така ядец ни в центъра да купиш ни на къра Кой печели от всичко това не знам...--------------------Не печелят ли от това потребителите? Не е ли точно това философията на пазарната икономика - конкуренция, която да свали цените и да вдигне качеството? Да връщаме комунизма с плановата икономика ли? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Нормално е горещите пари да се насочат към секторите с най-голяма възвращаемост - търговия , финанси , н.и. . Държавата би трябвало да регулира това за да не прегреят пазарите на тия активи - при нас регулация просто няма отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Моловете в София, са за градове с население поне 4 милиона. Потреблението е едно и също, независимо дали са два или десет. Фирмите, които са наели магазини са едни и същи, правят по-малки обороти, но с по-големи разходи за персонал, осигуровки, наеми, ток и т.н. така да се каже на всяка манджа меродия! Идват някакви тук ошфорки или фондове, които перат и източват ДДС, дават някой лев на кмет и архитект да разпише, независимо , че няма градоустройствен план и необходимост за толкова търговски площи ( независимо че разни експерчета пишат, че сме били на последно място по площи) и така съсипват малкия и среден търговец, да не говорим , че и парите от наемите от моловете заминават и нищо не остава в България. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Какъв дъжд и чадъри направо си идва урагана Катрин. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Така е, защото ние ще правим икономика, основана на потреблението, а не на производството. Хитреци сме ние. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Вива, цезаре - така е ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Моловете в България станаха повече от фабриките... това НЕ Е нормално. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Моловете в България станаха повече от фабриките... това НЕ Е нормално. отговор Сигнализирай за неуместен коментар