Инвеститорите в Bulgaria Mall: На пазара на имоти ще бъде облачно с превалявания

- Разкажете ни за експанзията. Как решавате къде да отидете?

(М.С.) Като цяло процесът е продиктуван от конкретния пазар, но също така имаме връзки с много инвеститори, съвместно с които стъпваме на различни пазари. С Бразилия например беше така. Там Salamanca има инвестиции от 3-4 години и ни предложиха възможността да отидем и да потърсим проекти. Така че в Рио отидохме, като се възползвахме на техния опит.

С Гана беше различно – там отидохме самостоятелно, тъй като видяхме един пазар, подобен на това, което беше Източна Европа преди 10 години – няма проекти, няма молове или модерни офиси. Населението й е около 26 млн. души, но БВП е сравним с този на България. Има много природни ресурси, които също са един от двигателите на икономиката. Всички признаци за бъдещ ръст са налице. Именно затова и мобилни компании, финансови институции, всички искат да стъпят там, за да се възползват от пазара и да заемат позиции.

Това са основните критерии. Разбира се те говорят английски, имат развита съдебна система. Не бихме отишли в Нигерия например. Тя е прекалено опасна за нас.

(Р.М.) И наред с това опитваме да се установим преди големите международни  компании.

(М.С.) Да, тъй като сме по-малка компания имаме възможност да действаме по-бързо.

- По отношение на стабилност и инфраструктура, каква е ситуацията там?

(М.С.) Бихме искали да виждаме поне някакви признаци, че ще я има в скоро време. В Гана в момента има активно развитие в тази посока.

В Бразилия ситуацията е малко по-различна. Проектът, по който работим, изисква огромни инфраструктурни инвестиции, но парите вече са осигурени и инвестициите ще бъдат направени навреме за Олимпийските игри през 2016 г. Всичко е до риск и възвръщаемост. Очакваме значителна възвръщаемост, защото в останалата част на страната рискът също е доста висок.

- Каква е историята зад партньорството с Доналд Тръмп?

(М.С.) Отидохме в Бразилия с единствена цел да купим земя и да намерим възможност за развитие на офис проект. Установихме контакт с най-голямата банка и пенсионен фонд в страната – Caxia. Тя търсеше инвеститор за мащабен проект за възстановяването на района, известен като Порто Маравиля.

(Р.М.) Търсеха голямо име, за да привлекат голям инвеститор, който ще доведе със себе си и други. Познавахме Доналд Тръмп чрез наш общ контакт. И тъй като този проект бе толкова мащабен и някак си в негов стил, представихме му го и той веднага прояви интерес.

(М.С.) Това е огромен проект, за който бе нужен консорциум от инвеститори и голям екип от експерти. Затова се договорихме с Тръмп, с Caixa и със Salamanca за сътрудничество. Ние координираме всички страни за този проект. Ако бъде реализиран според сегашните планове, той ще бъде на стойност 2,5 млрд. долара. Пазарът обаче е обещаващ и има огромна липса на офис сгради.

(Р.М.) И самият Рио има много интересна история. Преди 30 години е бил столицата на Бразилия. След това са я преместили и в Рио се появили различни проблеми – престъпност и др. Той е ограничен географски от морето и няма възможност за разширяване. Затова и всички големи бизнеси преместиха офисите си в Сао Пауло. Днес и неговият капацитет е запълнен.

Затова и централната локация, която имаме в Рио, е много ценна. Тя е в процес на планиране вече 10-15 години. Моментът също е подходящ. Наскоро откриха нефт близо до брега, което ще даде огромен тласък на цялата икономика в града.

Планираме да реализираме проекта навреме за Олимпийските игри в Рио през 2016 г. Това е уникална възможност.

(М.С.) В Рио са базирани компании като Petrobras, която е втората по големина в света петролна компания, и Vale – втората по големина минна компания в света. През следващите 10 години те ще имат нужда от офиси за 75 хил. служители. Такива са мащабите там. Има международни корпорации, чиито главни офиси са в града и имат нужда от хиляди кв. м. площи.

- Планирате ли и други проекти с Тръмп? Например да го доведете в България?

(Р.М.) Имаме планове за други проекти. В момента проучваме Сидни, също така Лондон. Надяваме се, че това ще бъде едно дългосрочно партньорство.

(М.С.) Той има проекти и в Истанбул, Грузия и други страни, така че има международната перспектива, както и ние.

Не мисля, че пазарът в София е готов за такъв инвеститор. Неговите проекти са в прекалено висок сегмент, за който е необходима значителна покупателна способност, за да може да се оправдаят скъпите офиси, жилища или хотели, които изгражда.

- Вие лично планирате ли нов проект в България?

(М.С.) Бихме искали – ако ми покажете сегмент от пазара, който се нуждае от нещо. В момента обаче на практика няма пазарно търсене в нито един, с изключение може би на логистичния сегмент.

(Р.М.) Мисля, че единственото нещо, което би имало смисъл, е офис сграда в много централна локация.

(М.С.) И хотел в центъра според мен също би имал успех. Има няколко възможности, които обмисляме, но нищо конкретно в момента. Но сме тук дългосрочно, имаме и няколко терена, които във времето също можем да развием.

Аз съм оптимист за българската икономика в сравнение с останалата част от Централна и Източна Европа. Вие имате ниско ниво на задлъжнялост в сравнение с останалите страни. Нещата са доста стабилни – ако успеете да задържите плоския данък на 10%, за което мисля, че ще има натиск от ЕС за увеличение в даден момент. Но ако успеете да го задържите и да запазите стимулите за компаниите да идват тук – колцентрове, ИТ компании и др. - мисля, че България има доста добри перспективи.

Краткосрочно нещата изглеждат еднакво навсякъде, но след три до пет години мисля, че и на жилищния пазар има шанс за ръст. Не огромен, но все пак ръст.

Това не важи за другите пазари в Централна и Източна Европа. Нещата там изглеждат доста зле и не се вижда светлина в тунела. В България нямаше толкова огромен ръст на жилищния пазар. Цените се повишиха от 700 до 1 000 евро на кв. м и след това се върнаха на 700 евро. В останалата част на Европа обаче те скочиха от 700 до 2 000 и после паднаха на 700 евро. Въпреки това тук има огромно предлагане и много проекти стоят наполовина завършени.

(Р.М.) Освен това нещата се затрудняват и от липсата на финансиране от банките. Те трябва да кредитират, но нямат пари. Това е така навсякъде, дори в Лондон. Преди 3-4 години можеше да отидеш при няколко банки и да получиш 1 млрд. паунда за развитие на проекти. Сега не можеш да получиш повече от 50 млн. В Бразилия обаче можеш да получиш 1 млрд. и от една банка.