Медиите трябва да упражнят натиск върху държавата за това, реформата в образованието да се случи възможно най-бързо. Целта на медиите е не само да информират, но и да възпитават. Да се ограничи ролята на държавата във всички сфери на образованието, а образоваността да стане ценност на обществото.
За това призоваха лекторите в четвъртия панел „Медиите – ключ в отношенията между бизнеса и образователната система“ на конференцията „Образование и бизнес - на един език ли говорят теорията и практиката?“.
„Мисията на медиите е чрез средствата, които имат, да променят картината в образованието в посока либерализация на образованието. Пирамидата трябва да се обърне“, сподели с аудиторията тезата си журналистът в Телевизия Bulgaria ON AIR Калин Манолов.
„Когато държавата се изтегля, на нейно място трябва да влиза бизнесът. Не само чрез определяне на учебните програми, но и със своя дух на предприемчивост. Няма как пазарът и държавата да мислят по един и същ начин. Държавата няма как да мисли като бизнеса, защото не печели като него“, добави той. „Реформата в образованието, която трае половин век, е крайно време да завърши. Медиите трябва да упражнят натиск това да се случи възможно най-бързо.“
„Без реформа на цялата система не можем да очакваме нещо чудодейно. Идват функционално неграмотни хора, защото имат такива умения, които не са полезни в нашата работа“, каза в тази връзка медийният директор на Инвестор.БГ АД Андрей Любенов. „Много ясно се вижда разликата в подхода на университетите. В частните университети е по-лесно намирането на решение за тях и за бизнес организацията. На фона на големите държавни университети контактът между образование и бизнес става доста по-труден“.
„Ако държавата се отдръпне, как по-бедните ще получат достъп до образование“, попита на свой ред модераторът на дискусията Джонатан Феро. При откриването на панела той призова работодателите да поемат повече риск при наемането на студенти, на кадри с по-малък практически опит, но с потенциал за развитие. Журналистът в БНТ Андрей Захариев пък постави под съмнение качеството на медиите.
„Въпросът е за качеството на медийното съдържание и какво даваме ние на аудиторията. От една страната медията е тази, която ни информира. Но като цяло информацията в нашите медии за наука и образование почти няма. т.е. медиите не са осъзнали образованието като важен приоритет. Второ, битува мнението, че за наука и образование се говори скучно, но съвсем не е така. В част от медиите образованието е превърнато в забавление“, каза доц. Теодора Петрова, декан на ФЖМК към СУ „Св. Климент Охридски”.
„В образованието по журналистика трябва да се върне ценностният елемент, който не виждам в нито една медия“, категоричен пък бе Калин Манолов.
„Присъства ли успешният бизнес в българските медии? Вижте сутрешните блокове“, промени насоката на разговора журналистът в Дарик Радио Кирил Вълчев. „Трябва да бъдем по-критични към самите нас – да извършваме внимателен подбор на темите, как ще говорим на хората, да избираме говорителя по темите така, че да формираме желание у българския народ да се образова“, каза той.
„Медийната среда в България в момента е много лоша, а това също е бизнес“, насочи вниманието върху тезите си Вълчев, призовавайки образоваността да стане ценност на обществото.
Участниците достигнаха до заключението, че, ако държавата се изтегли от образованието, а медиите – от политиката, въпросите, които бяха повдигнати по време на конференцията, ще получат нужните отговорите. Лекторите дадоха отговор и на въпроса трябва ли да мислим за университетите като фабрика за работни места.
„Едва ли университетите могат да произвеждат готови кадри, които да паснат на всеки бизнес. Ако търсим ролята на университета, той не трябва да играе ролята на инкубатор, защото ще се изгуби желанието на обучаващите се за по-нататъшно развитие“, сподели още Андрей Любенов.
Тезите на лекторите в четвъртия панел на конференцията „Образование и бизнес - на един език ли говорят теорията и практиката?“ можете да видите във видеото.


Куриер де Балкан: България блести на международната сцена с Джирото и победа на Евровизия
Голяма бяла акула е заснета в централната част на Средиземно море
Световните конфликти достигнаха връх през 2025 г.
Директорът на „Евровизия“ : България впечатли с изключително бързата реакция на институциите
Зеленски пред „Гардиън“: Русия губи инициативата, а войната постепенно се обръща в полза на Украйна
Лойд Остин: Едва ли Китай иска да превземе Тайван със сила
Кафри от JPMorgan: Цените на петрола са сбъркани
САЩ нанесоха удари по Иран след свалянето на американски хеликоптер
Петте елемента в изграждането на учителя: Липсата на една брънка скъсва веригата
Великобритания трудно ще възстанови щетите от Brexit върху икономиката си
Една грешка създаде златните джанти на Subaru
Изкуственият интелект на TikTok вече е в 7 милиона коли
Новото Audi Q7 – само дизел, Matrix LED и три окачвания по избор
Защо фабричните гуми са различни от тези, които си купувате от магазина
BYD се включи в атаката срещу Ferrari
Мъж уби жена си и се самоуби в присъствието на трите им деца
Само 3500 долара: новият украински прехващач на Shahed привлича внимание
Полицията проверява незаконна помпена станция за над 500 000 лв. на яз. "Студен кладенец"
Приятелите на Джей Ло се надяват тя да даде шанс на Брет Голдстин
преди 12 години Един картечен откос дали ще свърши работа!***!То ако имаше държава и образование щеше да има! отговор Сигнализирай за неуместен коментар