Разпродажбите на фондовите борси не подминаха валутите на развиващите се пазари

След като просперираха, продавайки суровини на Китай, сега валутите на същите тези държави се изправят пред гнева на пазарните сили, тъй като инвеститорите вярват, че износителите на суровини са изгубили своята привлекателност, пише Financial Times.

Валутите на големи производители на суровини като южноафриканския ранд и руската рубла поевтиняха с поне 2% в понеделник. Също толкова изгуби и малайзийският рингит – една от азиатските валути, зависеща от търговията с Китай. Рублата прекоси границата от 70 рубли за долар за пръв път от шест месеца.

Вместо да продават иначе увеличаващите се тонове желязна руда на Китай, опасенията относно растежа и погромът на фондовите пазари в Пекин, принуждават анализаторите да намаляват прогнозите си за продажбите, като по този начин зашеметяват валутите.

Подобен е и страхът от зараза, при която дори валутите на страни, които се очаква евентуално да извлекат ползи от спадащите цени на петрола, поевтиняват на фона на масовите разпродажби.

„Валутите на развиващите се пазари ще останат слаби. Това е новото нормално“, коментира ръководителят на валутните пазари в развиващите се държави в германската Commerzbank Питър Кинсела. Той добавя, че натискът върху икономиките на развиващите се пазари се увеличава.

На фона на покачващото се напрежение със Северна Корея южнокорейският вон поевтиня с 0,8% в понеделник, за да стигне най-ниското си ниво от 5 години насам, а тайландският бат слезе до невиждано от 2009 г. насам дъно.

Някои анализатори предупреждават за навлизането в порочна низходяща спирала, при която забавящата се китайска икономика, очакванията за вдигане на лихвите в САЩ и песимизмът относно растежа се подсилват едни други.

„Ако смятате, че голяма част от света расте, а това допускане се преобърне с главата надолу, последиците ще бъдат тежки“, коментира анализаторът в инвестиционната консултантска фирма Ecstrat Джон Пол Смит.

Няколко развиващи се държави изпитват вторични трусове на валутните си пазари след решението на Китай от 11 август да преформулира политиката си по отношение на валутния курс, което доведе до изненадващата девалвация на юана.

За някои инвеститори това бе сигнал, че китайската икономика е по-слаба в сравнение с първоначалните допускания – възглед, подкрепен от резкия спад на китайския водещ борсов индекс Shanghai Composite в понеделник.

Последните понижения поставят централните банкери и политиците на развиващите се държави пред големи решения относно това колко добре са подготвени, за да видят доколко ще поевтинеят валутите им.

Централната банка на Индонезия, подкрепена от резерви за 107 млрд. долара, въпреки че би издържала на изкушението да девалвира рупията с цел осигуряването на конкурентно предимство – и така потенциално да налее масло в огъня на валутната война – посочва, че „натискът върху резервите на други централните банки се увеличава“.

Сред тях са банките на Турция и Южна Африка, смята анализаторът в Citigroup Луис Коста. Според него финансовите институции може би ще трябва да размислят относно нивото на основния лихвен процент въпреки слабите перспективи пред растежа.

„Някои централни банки ще бъдат принудени да действат, ако пропадането на валутите им продължи“, заявява той. „Голяма част от централните банки толерираха едни по-слаби валути, но това се променя драматично, когато бъде застрашена финансовата стабилност.“