ЕЦБ: Необходимо е да отговорим на съменията за достигане на целевата инфлация

На последната си среща представителите на Европейската централна банка са изразили загриженост, че някои наблюдатели се съмняват в способността на институцията да възстанови ценовата стабилност, което кара Управителният съвет да планира нови парични стимули, съобщава Bloomberg.

Членовете на УС като цяло са се съгласили, че тенденцията към намаляване на инфлационните очаквания като цяло е причина за безпокойството и че икономическото забавяне в еврозоната вероятно ще бъде по-продължително от очакваното. Докато външни фактори като търговското напрежение водят до свиване на производството, то това може да се пренесе и към сектора на услугите. Перспективите за глобалната търговия пък „остават слаби“ според протокола от последната среща на ЕЦБ.

„Необходима е комуникация за постигане на внимателен баланс между даването на неоправдано негативни сигнали за икономиката и неутрализиране на загрижеността на някои наблюдатели, че на Управителния съвет му липсват необходимите инструменти за осигуряване достигане целта на инфлацията в средносрочен план“, пише още в документа. 

Управителят на ЕЦБ Марио Драги и неговите колеги са повдигнали темата за нов кръг парични стимули за справяне със слабостта на еврозоната. Инвеститорите залагат, че ще има най-малкото понижение на лихвите на 12 септември, а някои дори залагат, че ще има рестартиране на програмата за обратно изкупуване на активи.
Сред обсъжданите мерки на юлската среща са намаляване на ефекта от последиците от отрицателните лихви за банките.

Дискусията относно бъдещите стъпки на паричната политика подчертава усещането за неотложност сред банкерите от ЕЦБ да направят нещо за спиране на забавянето в региона. Германия, която е и най-голямата икономика в Европа, е на ръба на рецесията. Последните данни от четвъртък показаха, че поръчките в индустриалния сектор намаляват с най-бързи темпове за последните шест години.

Възможно е да се реализират и допълнителни рискове, включително излизането на Великобритания без сделка от Европейския съюз и рискът американският президент Доналд Тръмп да започне търговска война с Европа.
Централните банкери по време на последната си среща отново са засегнали темата за фискалните стимули, казвайки, че правителствата, които имат възможност, е добре да започнат да харчат повече. Те също така са подчертали, че „в случай на значително влошаване на икономическата активност в еврозоната това ще изисква фискалната политика да поеме по-важна роля за поддържане на търсенето“.

Има вече сигнал, че Германия обмисля да увеличи бюджетните си разходи, ако спадът се засили. Финансовият министър на страната Олаф Шолц заяви, че 50 млрд. евро е сумата, която може да се използва за стимулиране на икономиката. Тя е същата като използваната по време на предишната финансова криза.