БФБ ще трябва да почака за депозитите

Факт е, че лихвите по депозитите се понижиха значително в последните месеци. Очакванията за преливане на спестявания от банките към БФБ-София обаче бяха опровергани от статистиката. Под 2% от изплатените гарантирани депозити след фалита на КТБ са напуснали банковата система дотук, като няма основания да се смята, че този процент ще расте заради недоверие в банките.

Напротив, изплащането на депозитите до 50 хил. евро, които така или иначе доминираха като брой в КТБ (около 255 хил.), не само че спаси доверието в системата, но и до известна степен го повиши. Принос има и преодоляването на моментната паника при ПИБ, пише в анализ Радко Кръстанов.

На целия този фон постепенно лихвите по депозитите паднаха, а тенденциите са очертани в последния анализ на Цветослав Цачев от ИП "Елана Трейдинг" АД. Пак там се коментира възможността падащата доходност на банковите спестовни продукти да предизвика преливане на капитал в посока БФБ. Най-важно изглежда заключението на финала, че ръстът на пазара е първопричина за привличане на нови капитали.

Не е тайна, че участниците на капиталовия пазар разчитат на свеж ресурс и е реалистично той да бъде търсен сред спестителите. Пред БФБ обаче стоят няколко предизвикателства, които не са решени.

Най-напред, депозитите до 50 хил. евро на практика задават алтернативна на държавните ценни книжа безрискова норма на доходност. Средната лихва по тримесечните влогове според изнесените данни е малко над 1,5%, което остава над ревизираните във вторник прогнози на Министерството на финансите за 0,8% инфлация за 2015 г. С други думи дори депозитите с матуритет под една година носят реална доходност на вложителите - нещо, което нито взаимните фондове, нито индивидуалното участие на БФБ гарантират.

Второто предизвикателство пред посредниците и капиталовия пазар като цяло е привличането на нови компании, в които да се инвестира. Към момента за фирмите е по-изгодно да осигуряват дългосрочно финансиране чрез кредити, лизингови и други схеми, отколкото да набират капитал от пазара. Участниците на БФБ познават компаниите, чиито книжа се търгуват свободно. Голяма част от мажоритарите не се ползват с кой знае колко добро име, по позициите извън индекса BG40 търговията е истинска мъка, а пазарът е плитък. 50 хил. евро могат да изкривят пазарната капитализация на почти всички компании, различни от по-ликвидните фаворити. Тоест за спестителите няма кой знае какви опции за индивидуално участие на БФБ.

От друга страна взаимните фондове на този етап също не изглеждат особено привлекателни. Това е третият проблем пред трансфера на депозити към БФБ. Старите и популярни фондове са вече тежки и тромави, а по-новите срещат недоверие заради липсата на история. Така се влиза в един "параграф 22", при който за спестителите е трудно да изберат инвестиционен продукт с положително за тях съотношение доходност – риск.

Освен това повечето печеливши фондове имат големи експозиции на западните пазари. Така ако някой вложител реши все пак да участва на капиталовите пазари чрез взаимен фонд, то вероятността по-голяма част от парите му да се включат на БФБ е относително малка.

Наистина, както казва и Цветослав Цачев, ситуацията прилича на вечната дилема за яйцето и кокошката. И ако приемем, че ръстът на пазара е първопричината за привличането на капитали, то пазарът ще трябва да намери начин да се придвижи нагоре без депозитите на редовите спестители.