Българските банки може да станат най-големите оператори на ВЕИ централи

Ердли подчерта, че подобни решения неминуемо се отразяват и на инвестиционния климат, тъй като бизнесът разбира, че трябва да оперира в непредвидима и непрозрачна среда. Това на свой ред влияе негативно върху заетостта.

По изчисления на фотоволтаичната асоциация в индустриите, свързани с ВЕИ сектора у нас, са заети около 30 хил. души, 20 хил. от които – пряко в производството на „зелена енергия“ и експлоатацията на централите. Заради очакваните фалити в индустрията много от тези работни места ще бъдат изгубени.

Сред губещите Ердли нареди и финансовия сектор, който ще трябва да преглътне „лошите” кредити на инвеститори във ВЕИ централи. Тя изрази опасенията си, че оттук насетне банките ще отказват да финансират каквито и да било проекти, които зависят от някаква държавна регулаторна рамка, без значение дали става въпрос за проекти в енергийния или в друг икономически сектор.

„Зелени инвестиции“ от подобен мащаб обаче са почти невъзможни без банково финансиране, подчерта Никола Газдов от фотоволтаичната асоциация. Той допълни, че България може и да е изпълнила междинните си цели за дял на „зелената енергия“ от крайния дял на потреблението, но политиката на Европейския съюз по отношение на възобновяемите енергийни източници не се ограничава само в хоризонт до 2020 г.

Газдов припомни, че Еврокомисията е начертала пътна карта до 2050 г., когато се планира въглеродните емисии да бъдат намалени с 80-95% спрямо нивото им през 1990 г., да се свие значително потреблението на изкопаеми горива, както и да се увеличи делът на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление до 75 на сто.
Тези планове и стратегии пряко касаят България, тъй като държавата ни е членка в Еврообщността.

Пенко Пенков от фотоволтаичната асоциация подчерта, че за да постигнем поставените от ЕС цели за ВЕИ енергията и енергийната ефективност към 2020 г., в следващите 6-7 години трябва да бъдат изградени толкова мощности за производство на „зелена енергия“, колкото има в момента – близо 1 600 мегавата.

Участниците в кръглата маса се обединиха около мнението, че т. нар. „зелена добавка” в цената на тока не се изчислява правилно и това поражда дефицити в системата, от които страдат не само производителите, но и електроразпределителните дружества.

От друга страна обаче електроразпределителните дружества грешно са прогнозирали „зелените мощности“ за присъединяване, което също поражда финансови изкривявания.

Основният извод, до който стигнаха участниците в дискусията, е че липсва прозрачна и предвидима регулаторна и законодателна рамка за ВЕИ бизнеса. Мнението им беше подкрепено от посланици, бизнес организации и представители на банковия сектор. 

Европейската комисия е започнала разследване срещу България заради въведената цена за достъп до мрежата, която трябва да плащат производителите на „зелена енергия“, съобщи за БНР Мариана Янева от Българската ветроенергийна асоциация.

„Разследването е по наша жалба, която ние подадохме на 25 октомври към Европейската комисия, въз основа на нерегламентирана държавна помощ към електроразпределителните компании и така нареченото кръстосано субсидиране, което всъщност се въвежда с последното решение на ДКЕВР за таксите за достъп за ВЕИ производители. Това нерегламентирано субсидиране на електроразпределителните дружества причинява изкривяване конкуренцията на пазара, тъй като производителите на възобновяема енергия се явяват дискриминирани в случая“, посочи Янева.

Допълнена към 17.55 часа