Андреева: Дефицитите в НЗОК са заради липсата на правила за харченето

Основният проблем с дефицитите в здравеопазването е липсата на ясни правила за изразходването на средствата. Това призна здравният министър Таня Андреева пред bTV, като посочи, че колкото и да се увеличи бюджетът на Здравната каса, той никога няма да бъде достатъчен.

Министърът припомни, че преди 15-20 години бюджетът, който е бил необходим за здравеопазване, е бил под 1 милиард лева. Днес той е близо 3 милиарда лева. Има съмнения, че при неясен регламент този бюджет може да не бъде изразходван ефективно, каза министърът.

На въпрос възможно ли е очертаващият се дефицит в Здравната каса до средата на годината да доведе до създаване на листи на чакащите за хоспитализация, както прогнозира експертът на Българския лекарски съюз Димитър Петров, Андреева каза, че в световен мащаб листите на чакащите в лечебните заведения са обичайна практика.

„В много държави е въведена листата на чакащите като възможност да се прогнозира изразходването на бюджетите на болниците“, посочи здравният министър. Тя поясни, че болниците оказват пълен обем диагностика и лечение на хоспитализираните, но успоредно с това здравната вноска покрива определен пакет дейности и на практика услугите, които се предоставят в болниците, са повече, отколкото здравната вноска покрива. "Вноската покрива един пакет от дейности. Ако внасяш 80%, а получаваш 100%, очевидно, че има недостиг", каза тя.

Андреева допълни, че се надява тази година да не се стигне до връщане на пациенти. "Рано е да се говори за апокалиптични картини", допълни тя.

Относно бъдещо решение за това как ще се покрие дефицитът на Здравната каса Андреева каза, че НЗОК не се управлява от министъра на здравеопазването и той всъщност има много малко правомощия в оперативната работа на касата.

Относно бъдещите спешни болнични комплекси на територията на съществуващи такива министърът каза, че  те ще бъдат използвани за спешни случаи – при инсулти, инфаркти, тежки травми и катастрофи. Идеята е спешната помощ да не е централизирана само в столицата и големите градове. Спешната помощ ще бъде обезпечена изцяло с пари от държавата, каза още Андреева.

Припомняме, че в края на миналата година Андреева обяви, че в спешната помощ стартира реформа със създаването на 11 спешни центъра в цялата страна.

На зрителски въпрос министърът отговори, че не смята, че в България се доставя некачествено медицинско обслужване, като уточни, че страната ни работи по стандарти, които са международно приети.

Министърът каза още, че ще инициира създаването на междуведомствена група, която да прецени на кои служители държавата трябва да продължи да плаща осигуровките и кои да преминат към самоосигуряване.

По отношение на казуса с частната болница във Видин за лечение на сърдечно съдови заболявания Андреева каза, че ще получи лиценз, когато отговори на всички условия по Закона за лечебните заведения.

Съвместно с кметовете на общини говорим за възможност да се изградят патронажни центрове, които освен със социална ще бъдат свързани и с медицинска дейност, заяви още Андреева. По думите й проблем е не само, че лекарите не искат да работят в селата и малките населени места но и комуникацията между тях и големите общински центрове е затруднена. Ще бъде трудно лекарите и специалистите да отидат да работят на място в малките населени места, но трябва да се върви в тази посока, каза тя.

На среща с Управителния съвет на Сдружението на общините е обсъждано съвместната работа, за да може политиката на министерство на здравеопазването и другите министерства да се реализира по места.