Експерти искат иновациите в медицината да получат еврофинансиране

Въвеждането на иновации в българското здравеопазване трябва да влезе в Националната здравна стратегия и да бъде подкрепено от еврофондовете, тъй като внедряването на съвременните технологии в медицината може да спести пари и да оптимизира разходите на цялата ни здравна система. Около това послание се обединиха директори на водещи болници в страната и изявени здравни експерти по време на форум, организиран от Института по иновации.

Експертите бяха категорични, че е трудно Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да осигури финансиране за иновации по клинични пътеки. Те отправиха апел за стимулирането на иновациите чрез осигуряване на подходяща среда за развитието им.

Министерството на здравеопазването, в лицето на заместник-министър проф. д-р Чавдар Славов, изрази подкрепа за подпомагане на иновациите в медицината и посочи като удачен вариант публично-частното партньорство след съответно законодателно решение. „Диагностично-свързаните групи, които искаме да въведем като заместител на клиничните пътеки, не са достатъчно ефективен метод за финансиране в съвременната медицина. А иновациите са условие за спасяване от бедност“, каза заместник-министър Славов. 

Разходите на болниците за медицинско оборудване в световен мащаб са под 2 на сто от общите, а в същото време разходите за персонал и инфраструктура надхвърлят 70 процента, каза Радмила Филева, изпълнителен директор на Филипс България. По думите й у нас тази негативна тенденция също е факт. Тя подчерта, че именно иновациите са един от начините да се оптимизират разходите на здравните системи, защото модерните медицински постижения могат да подобрят качеството на лечението и да осигурят по-ефективни медицински процедури на по-ниска стойност. Тя изтъкна, че иновациите ще доведат и до намаляване броя на хоспитализациите, което е голям проблем за болничната помощ у нас в момента. А това от своя страна ще има положителен ефект и върху публичните разходи в здравеопазването.

Иновациите са необходимост на деня заради новите изисквания на ресурсната ефективност, каза проф. Васил Хаджидеков, председател на Съюза на българските медицински специалисти. Според него трябва да се предефинират образователните нужди на обучението по медицина у нас, включително и на университетско ниво, както и за постигане на по-високо ниво на лекарските специализации и продължаващо обучение на практикуващите медици.

Д-р Иво Петров, председател на Дружеството по кардиология в България, коментира, че подобреният достъп до иновации трябва да бъде мисия на всички, тъй като това е в интерес на пациентите. Той подчерта, че сега иновациите не са подкрепени от Здравната каса и реимбурсацията в момента не стимулира в достатъчна степен иновативните методи и технологии. По думите му този факт затруднява реализацията на редица високотехнологични проекти в медицината. „У нас няма правителствена политика, която да създаде среда за внедряване на иновациите“, изтъкна той.

Петров обясни, че именно липсата на достъп до развитие в медицината е сред основните причини за емигрирането на българските лекари. Според него въвеждането на иновациите трябва да залегне като част от здравната стратегия у нас, защото ще намали като цяло публичните разходи. „Колкото по-бързо се прилага иновативното лечение, толкова по-скоро ще се излекува пациентът и то с по-малко инвазивни процедури, което ще направи терапията по-евтина“, коментира той.

Когато се говори за иновации в здравеопазването, на дневен ред следва да са и иновативните лекарства, тъй като новите лекарствени молекули са най-краткият път към пациентите, посочи председателят на Българския фармацевтичен съюз Илко Гетов.

Деян Денев се съгласи, че иновациите трябва да станат по-достъпни за пациентите, но е важно България да се включи в иновационните процеси в медицината в световен план. Според него за да се случи това, следва и у нас, както е в Западна Европа, да се подпомогнат по-малки екипи и компании, а не само големите корпорации, да участват в разработката на иновативни лекарства, което е много дълъг и скъп процес.