IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Екоорганизации искат пълна забрана за неоникотиноидни пестициди

Природозащитниците не са доволни от контрола върху препаратите

14:18 | 04.08.16 г. 1
<p>
	<em>Снимка: БТА</em></p>

Снимка: БТА

Природозащитни организации искат Европейската комисия (ЕК) да наложи пълна забрана за използването на неоникотиноидните пестициди. За това те разчитат на лоби от еврокомисари и високопоставени личности.

Екоорганизациите смятат, че не се спазват правилата за употреба на този вид препарати за третиране на семена.

Приетата от България дерогация за контролираната и ограничена употреба на неоникотиноидните пестициди на практика не е такава, заявиха на пресконференция от Фондация за околна среда и земеделие (ФОСЗ), Българската асоциация "Биопродукти" (БАБ), "Грийнпийс България" и Сдружението за биологично пчеларство, предаде БТА.

Техните представители поставиха под съмнение възможността на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) да осъществява контрол върху това колко точно са площите, засети с третирани семена, и какво ще бъде влиянието им върху пчелните популации и останалите опрашители.

Не се знае и колко точно количество от пестицидите е продадено, казват те.

От общо три вида неоникотиноидни пестициди два са разрешени в България. Според природозащитниците при максимално плътна концентрация на използването им това означава площ от 2,8 млн. до 5,3 млн. дка в почти всички области на България, с изключение на Смолян, Кърджали, Благоевград, Кюстендил и София, заяви Борислав Сандов, координатор кампании на ФОСЗ.

Според него издадената от министъра на земеделието заповед за задължително поставяне на табели на всяко поле, засято с третирани семена, не се спазва.

"Заради 200 до 500 фермери, основно производители на царевица и слънчоглед, се стига до това състояние и на българската природа и качеството на българската храна", коментира Албена Симеонова, председател на БАБ и ФОСЗ.

Що се отнася до ГМО, глобата у нас е 500 хил.. лв. при установено освобождаване в околната среда. Тя не е свързана с храните, а с ограничителния режим за отглеждане на ГМО царевицата на "Монсанто". До момента няма установено подобно нарушение.

Когато говорим за Закона за храните обаче, санкцията трябва да се налага за липсата на информация за ГМО в храните, смятат експертите. Според тях това трябва да се контролира от Министерството на земеделието и храните чрез закона и наредбата за етикетиране, настоява Симеонова.

Предложението за десеткратно падане на глобите за нерегламентирано и неетикетирано ГМО в храните биопроизводителите определиха като ход, целящ стимулиране на нарушителите.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 00:15 | 10.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

1
rate up comment 2 rate down comment 1
misanthrope
преди 7 години
Да не се окаже, че ГМО е по-малко вредно от напръскани с отрови храни?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още