Министерството на финансите (МФ) пласира успешно емисия краткосрочни държавни ценни книжа (ДЦК) с номинал 300 млн. лв. Постигнатата среднопретеглена годишна доходност на одобрените поръчки на проведения вчера аукцион е 0,78%, съобщават от ведомството.
Постъпленията от емисията са предназначени за рефинансиране на изплатената на 4 септември 2014 г. емисия едногодишни ДЦК в същия обем, уточняват от МФ. На аукциона в понеделник са постъпили поръчки за близо 694 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие в размер на 2,31. Падежът на едногодишните сконтови облигации е 10 септември 2015 г.
За сравнение, на търга, проведен на 2 септември 2013 г., интересът е бил по-висок, тъй като коефициентът на покритие е бил 3,53. Освен това и доходността е била по-ниска - 0,60% средна годишна доходност.
Издадените книжа са краткосрочни и по тях не се изплаща лихвен купон. Доходността за инвеститорите се формира на база отстъпката от номиналната стойност при придобиването им. Средната цена, по която участниците закупиха книжата, е 99,22 лв. за 100 лв. номинал, информират още от ведомството на Румен Порожанов.
Разпределението на инвеститорите на аукциона, проведен в понеделник, е идентично с това от миналата година, като банките придобиват 70% от книжата, пенсионните фондове 16,89%, застрахователните дружества - 7,56%, а договорните фондове - 5,55%.
Регистрираната на аукциона доходност е по-ниска от пазарната доходност на книжа в национална валута с остатъчен матуритет от една година на следните държави: Унгария (1,32%), Гърция (1,44%), Полша (1,97%), Румъния (2,10%), Хърватия (2,15%), Сърбия (8%) и Турция (8,47%), съобщават още от МФ. Спредът спрямо бенчмарковите федерални германски облигации е 0,86%.
Междувременно делът на държавния дълг нарасна до 22,8% от брутния вътрешен продукт, а МФ обяви плановете си за емисии на дълг на вътрешния пазар за октомври. Ведомството ще се опита да набере 110 млн. лв. чрез продажбата на 5-годишни и 10,5-годишни ДЦК с номинална стойност от по 55 млн. лв. Търговете са насрочени съответно за 6 октомври (денят след предсрочните парламентарни избори) и за 20 октомври.
преди 9 години И трето - изказвам лично мнение за Бг щот колегата дава за пример жълтурите което мен лично не ме интересува въпреки че смятам че там нещата сериозно се замазват за да изглеждат прилично . Просто в Бг работят само най-простите правила - доказано в практиката многократно отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Да...Китайците: бедни, гладни, боси, се възприемат като най-големите независимо къде са по света. И на първо място са китайци, после други. Да-има изключения, но те са точно това-изключения. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Първо - здрасти , изгуби се някъде чак съ бяф притеснил да го е. Второ : само да ми посочиш разликата в сектора бюджет и данъчна политика между отделните партии ?Това за влиянието на политиците върху съдебната система няма да го коментирам - само ще ти напомня излиянията на Боце за избора на Цацаров като най пресни отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Между другото, сега като се замислих, малко са средствата(публични или частни), които могат да се похвалят с добро управление. Чети От сърцето на Джак Уелч да видиш кво пише за GE преди да почне да я реформира. Изключения-малки екипи, с голям директен контрол на високо мотивирани хора. Чел съм, че на Уорън Бъфет му е структуриран така офиса(19 човека управляват над 65 000). С което искам да кажа, че големите пари(частни или публични) са податливи на корупция, а и създават една такава ниша за хора, които не правят нищо, но уж работят някъде на големи заплати. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години не знам що смяташ, че има някъде публични средства, които да се управляват добре. Освен това работата на политиците(една от основните) е да ръководят икономиката. В България това им е основната задача(щото такива структури като НАТО и ЕС ги ограничават в редица други техни задачи-например: война). В интерес на истината се справяха доста успешно до преди 4-5 год. В същност бюджета и данъчната политика различават партиите една от друга. Политиците не могат пряко да влияят на съдебната власт. И по принцип не би трябвало да могат да влияят и на изпълнителната, освен да я насочват. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Според мене, преките причини (това за което говориш), които са формирали в Китай такава работеща конструкция : "общество-елит", са от значение до толкова, какъв резултат са дали, а именно - държава и държавност (общество-елит-институции) , способни да постигат общи цели. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години аааа ;)) аз точно за това направих следното уточнение: "не тр. да се поставя знак на равенство м/у вс. политици по глобуса, качеството им зависи от състоянието на обществото, традициите в държавността и т.н. " отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години хъм , струва ми се странно да разсъждавате на темата , че видиш ли някъде по света държавната администрация може би се справяла добре . По-важното в случая е , че Бг и българите имат изключително лош опит с управлението на публични средства . По принцип личното ми мнение е , че благодарение на специфичните условия на местна почва участието на политиците в икономиката трябва да бъде забранено със законови средства под всякаква форма ! Просто личен опит ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години А чувал ли си какво тласна Китай към икономическите реформи и политиката, която направи от тях производител номер 1 в света?Например какво и как се случи на китайските пенсионни фондове че се оказаха празни в началото на 90-те години и колко от милионите членове на ККП сънуваха кошмари всяка вечер как озверелият пролетариат ги беси наред на червения площад? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Ест. чувал съм, без да съм в редиците на тесните специалисти по този въпрос. Съществуването на явление като балоните в икономическата реалност, не означава че държавата като икономически агент е неспособна на адекватни действия и успешно реализирани дългосрочни стратегии, балоните са проявление на системни дисбаланси, които нямат късателство с това дали агентите в системата ги определяме като частни или държавни. отговор Сигнализирай за неуместен коментар