Братска война в Карлсруе

Марио Драги ще предостави водещата роля на германския си колега от Управителния съвет на Европейската централна банка. Йорг Асмусен ще защитава спорната позиция на ЕЦБ да купува държавни облигации пред Федералния конституционен съд в Карлсруе.

"Не, че аз не искам", заяви Драги на пресконференция на ЕЦБ миналата седмица. Но не той лично е получил покана, а самата Европейска централна банка. С Йорг Асмусен тя ще има "най-добрия и най-подходящ" човек в Карлсруе. Асмусен е компетентен по правните въпроси и познава по-добре германската правна система, пише в свой анализ по темата германският ежедневник Handelsblatt.

Това е преди всичко тактическo решение. Миналото лято Драги обяви, че ЕЦБ ще купува облигации в неограничен размер от поразени от кризата страни. За тази цел ЕЦБ стартира програмата за директни монетарни транзакции (Outright Monetary Transactions – OMT). Много германци обаче са критични към това решение. Те се опасяват, че трябва да гарантират новите рискове. Сред най-големите печеливши обаче спада родината на Драги - Италия. Затова сякаш има по-висока надеждност, ако Асмусен, а не Драги, защитава програмата за облигации. 

Противникът на Асмусен в Карлсруе ще бъде точно гуверньорът на Bundesbank Йенс Вайдман, с когото се познават още от времето на следването си. И двамата са учили при бившия управител на Bundesbank Аксел Вебер в Бон. Асмусен се отдава на политическа кариера и през 2008 г. става държавен секретар в Министерството на финансите. Вайдман започва работа в Международния валутен фонд (МВФ) и след това става секретар на Консултативния съвет. През 2006 г. е назначен за икономически съветник на канцлера Ангела Меркел.

По време на голямата коалиция Асмусен и Вайдман имат прекрасно сътрудничество. Двамата заедно работят мълчаливо по време на финансовата криза. Но след това пътищата на двамата се разделят.

Хармонията приключи внезапно, когато двамата се озовават на нови работни места. В началото на 2011 г. Ангела Меркел назначи Вайдман за гуверньор на Bundesbank. Почти година по-късно нейното правителство номинира Асмусен за член на УС на ЕЦБ.

Между ЕЦБ и централната банка на Германия обаче се появи дълбока пропаст относно политиката за борба срещу еврокризата. Централната банка предприе прагматичен курс: тя иска абсолютно и на всяка цена да запази еврото и е готова на неконвенционални мерки. Bundesbank не е съгласна с тази политика и остава вярна на традиционната си линия, според която централната банка трябва да се борба преди всичко с инфлацията.

За кратко време Асмусен и Вайдман влязоха в новите си роли. Членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Асмусен скочи в екипа на новия си шеф Драги и защити програмата за закупуване на обезпечени облигации. Тя била много "по-добре проектирана" от предшественика си и съвпада със задачите на централната банка.

Вайдман контрира: покупките на облигации са прекалено близо до финансиране на държави чрез печатане на пари. "В демокрациите решенията за такова цялостно обединяване на рисковете би следвало да се вземат от парламентите, а не от централните банки".

Сега в Карлсруе става въпрос за продължаване на дуела. През последната седмица Марио Драги се опита да омаловажи напрежението. Не ставало въпрос за лични конфликти, а за принципен въпрос. "Защото всичко прекалено много се драматизира". Но за тази драматизация Драги не е съвсем невинен. В края на краищата, негово е решението да прати именно Асмусен в Карслруе.