Имиграционната политика на Лондон - политическото ехо на затварящите се врати

Параноята се подхранва и от различни лобистки групи, като например Migration Watch UK. Сър Андрю Грийн, който оглавява организацията, публикува доклад, според който „белите британци“, както той се изразява, ще бъдат малцинство най-късно след около половин век.

И някои се питат: какво от това? Когато хората аплодираха Фара и Енис, никой не чу оплаквания, че те са „кафяви британци“, когато си получаваха златните медали. За съжаление, триумфът явно не може да пробие салонната ксенофобия, посочва изданието.

Великобритания има нужда от интелигентна и ефективна имиграционна политика. Хората искат да видят, че системата е честна, справедлива и ефективна. За съжаление предишното правителство подцени вълната на имигрантите от бившите комунистически държави, които по-рано се присъединиха към ЕС. Тази политика и небрежността на администрацията всъщност са виновни за широкото схващане, че имиграцията е излязла от контрол.

За сегашното правителство, според анализа, паниката и популистките действия се превърнаха в инструмент за отклоняване на вниманието от собствения му провал да промени и затегне системата. Много по-лесно е да обвиниш имигрантите, че крадат работни места, вместо да се справиш с проблемите на местната образователна система и да преориентираш толкова много демотивирани и неквалифицирани млади хора.

Наскоро комисия от депутати заяви, че официалният брой на имигрантите се основава на „предположения“. Това едва ли е изненадващо, след като няма контрол на заминаващите. Тези „предположения“ обаче сочат, че нетната имиграция рязко е спаднала, като това вероятно се дължи на ограничителните мерки, наложени върху чуждестранните студенти.

В страни като САЩ, Канада и Австралия студентите не се считат за постоянни имигранти, тъй като много от тях се връщат у дома. Междувременно британската визова система е в пълен хаос, входящият контрол – също, и около 300 хил. случая на имигранти и искания на убежище стоят неразрешени.

Официалната цел за намаляването на нетната имиграция е пълна с противоречия. Приема се, че броят на имигрантите от Бразилия или САЩ може да се увеличава и намалява спрямо броя на британците, които се пенсионират на фона на испанските залези. Ако пък се случи, че полските водопроводчици вземат, та се приберат вкъщи, Великобритания ще може да наеме повече индийски инженери, и обратното.

Отвъд всички тези глупости има много по-голяма опасност, пише още изданието. Великобритания някога беше пример за отворена и либерална международна система, а сега го играе възмутена жертва. Говоренето за излизане от ЕС и ограниченията пред имиграцията са белег за срив на националното доверие.

Икономическите последствия от това може да бъдат катастрофални. Защо някой бизнесмен от, да речем, Китай, Индия или Бразилия да инвестира в страната, която спира достъпа му до ЕС и твърди, че сънародниците му са нежелани гости? Така че Великобритания може и да скочи, но светът ще продължи да се върти.