През последната година процесът по излизането на Великобритания от Европейския съюз (ЕС) беше доминиран от вътрешнополитическите трусове на Острова. Разсеян с избори и последвалата сага по наместването на новите ръководители на европейските институции, блокът до известна степен обърна гръб на Великобритания в един особено ключов за процеса момент.
Безспорно, обаче, събитието на годината бе идването на премиера Борис Джонсън на власт, чието управление, макар и едва от лятото насам, очаквано внесе много променливи в уравнението и катализира напредъка в процеса.
Въпреки това радостта от изборите в началото на декември, които той безапелационно спечели, може да се окаже твърде прибързана. През 2020 г. изтича срокът на преходния период след излизането от ЕС и с поредното отлагане на Brexit до 31 януари Лондон и Брюксел се оказват само с 11 месеца за постигане на нова търговска сделка.
Джонсън се надява да сключи споразумение като това между ЕС и Канада, но може би забравя, че до него се стигна след близо седем години на преговори – време, с което нито той, нито ЕС разполагат.
Годината започна без изненади. На 15 януари се проведе първото гласуване в парламента на сделката на премиера Тереза Мей с Европейския съюз. Напълно очаквано тя така и не можа да спечели одобрението на депутатите и още с първото си разглеждане потвърди прогнозите на анализаторите, че тя не е печелившият кон, за какъвто я смята Мей.
Несъгласието с Мей
Загубата за премиера беше съкрушителна – най-тежката за консерваторите в съвременната парламентарна история, загубвайки вота с 432 срещу 202 гласа.
Вотът подчерта и още една тенденция, която от референдума за Brexit ставаше все по-отчетлива и достигна кулминацията си с избора на Борис Джонсън за премиер - а именно разединението в редиците на самата Консервативна партия, както и невъзможността на Мей да упражни контрол върху собствените си депутати. Тя загуби две други гласувания през март - със съответно 391 гласа "против" срещу 242 гласа "за" и с 344 "против" и 286 "за".
Само ден след първата си загуба премиерът успя да излезе невредима от друг вот, този път на недоверие, иницииран от лидера на опозицията Джеръми Корбин, което така и не можа да стабилизира позициите й.
Тежката загуба при първото гласуване накара Тереза Мей да прибегне до това, което тя всячески се опитваше да избегне - предоговаряне на параметрите по сделката с ЕС и най-вече т. нар. предпазен механизъм. Позицията на Брюксел, обаче, остана непоклатима по отношение на промени в споразумението, като изменения са възможни единствено в политическата декларация. Това изглежда бе достатъчно за Мей, която прие възможността като единствен изход от задънената улица в отношенията между парламента и правителството.
Британските депутати не можаха да бъдат заблудени и другите гласувания на сделката с ЕС отново завършиха с неуспех. Това изпрати сигнал, че е необходима по-категорична промяна в политиката на управляващите по отношение на преговорите с ЕС.


В отлична форма: Путин се потопи в ледени води за Богоявление
Само една фирма иска да поеме зимното поддържане на двата най-големи района на Варна
Оставиха в ареста 62-годишен мъж за държане на цигари без бандерол
Румен Радев напуска Президентството и прави партия
Обръщение на Румен Радев към нацията (НА ЖИВО)
МВФ: AI и търговията са рискове за солидните перспективи за глобален растеж
Раждаемостта в Китай достигна най-ниското си ниво от 1949 г. насам
Румен Радев подава оставка като президент на България
Американците плащат почти цялата цена на митата на Тръмп, показа проучване
Стармър осъди митата срещу съюзници и подчерта опасността за доверието
Най-мощният Land Cruiser 300 идва в Европа, но няма да е за всички
Половината коли в България са дизелови
Eто го новото Volvo EX60
Eдин скрит, но съществен недостатък на BMW E60
Porsche 918 Spyder удари рекордна цена на търг
Какво предвижда Конституцията при оставка на президента
Почина италианският моден дизайнер Валентино
Меркосур се очертава заплаха за животновъдството и овощарството
Мирчев: Ние сме на терен, борбата е срещу модела "Пеевски-Борисов"
преди 6 години По принцип си прав. Но картината е по-шарена. Например:Лондон е световен център на евроклиринга. От 10 години ЕЦБ иска този бизнес да се извършва на територията на Еврозоната, тогава ЮК заплаши че ще излезе и дадоха решението на ЕЦБ на ЕС. Тогава ЕС отсъди в полза на ЮК, а ЕЦБ не обжалва защото беше преди референдума. Сега няма никаква причина евроклиринг да се прави в Лондон, бизнес с трилиони евра оборот, годишно и печалба от милиарди годишно ще излезе от ЮК.ЮК има отрицателен търговски баланс на стоките и положителен на услугите, като първият е по-голям от втория. И причината е че ЮК не произвежда нищо, което да може да се изнесе в особено големи количества. А голяма част от това, което всъщност изнася е част от европейската верига на доставки и/или се изнася за ЕС.Приказките са нови пазари са доста празни. Новите пазари са бързо растящи, но много малки. Най-голямата икономика в Африка - Нигерия е горе-долу колкото Белгия. Цяла Африка е в пъти по-мамка от ЕС. ЮК, благодарение на членството с ЕС има(ше) договори за свободна търговия с почти целия свят. Изключение правят стоки, които са част от протекционизма на ЕС, например стоманата, колите, слънчевите батерии, велосипедите от Китай. По-голямата част са земеделски продукти: захар от Африка и Южна Америка, маслини от Турция и САЩ, агнешко от Нова Зеландия, говеждо от Южна Америка, ГМО САЩ и Южна Америка. Свободна търговия с тези държави означава падане на митата за тези стоки. Което означава край на фермерството в ЮК. Е, за маслинките ще одарят джакпот. Северна Ирландия и Шотландия гласуваха за оставане в ЕС и сепаратистките движения се усилват. Предполагам си млад човек и не си спомняш "По света и у нас" и "Светът в действие" от 70-те и 80-те. Накратко, това което в момента е Сирия и Багдад, тогава беше Северна Ирландия и Лондон. Бомба до бомба и до между тях още една бомба. В СИ по едно време казармите ги обстрелваха с минохвъргачки (от ГДР) и ракети (от ООП и Хизбула). С напредването на технологиите нещата не стават по-лесни а напротив.Тъй че, бъдещето бред Англия може и да е светло дългосрочно, но непоследствено пред тях има един доста мрачен и неясен период. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Пиша се статии дето нямат общо с истината - как веднъж не казахме - brexit-a е изключително добър за британия, страната си връща пълен суверенитета, част от който беше придаден на Европ.комисия. Търговията пак ше си я има, но няма да се възприемат купищата безсмислени директиви на ЕС - като се почне от GDPR и се стигне до кривите краставици. Британците ще имат собствено качествено законодателство. Имат си собствена парина единица. Производит. на труда и конкурнтоспособност е необходима за всеки. отговор Сигнализирай за неуместен коментар