Русия отново предлага да финансира изцяло строежа на АЕЦ Белене

Руското предложение за финансиране на строителството на АЕЦ Белене продължава да е в сила, е заявил днес ръководителят на корпорацията Росатом (в структурата на която влиза и избраният за изпълнител на проекта „Атомстройекспорт“) Сергей Кириенко, цитиран от РИА Новости.

Той подчертава, че атомната централа в България би могла да бъде построена „много бързо, защото оборудването вече е почти готово, и при това е на по-старите цени. АЕЦ Белене е по-евтина от по-новите проекти. Затова ние (Росатом) сме готови да вложим свои средства толкова, колкото счете за необходимо правителството на България – 100%, 51%, 49%. Затова аз считам, че нашето предложение е уникално – да се реализира проектът при такива (кратки) срокове и такова финансиране.“

По думите на Кириенко „България иска ние (Росатом) изцяло да финансираме строителството на АЕЦ Белене, като при това България запази 51% дял. Сега сме подготвили такова предложение, което позволява това да се направи“.

Шефът на Росатом веднага допълва, че финансовото предложение на Русия за АЕЦ Белене не е безсрочно, за разлика от договора за строителството.

„Ние (Росатом) сме убедени, че проектът АЕЦ Белене е рентабилен и ефективен и сме готови да влагаме в него собствени пари. Друг е въпросът, че ще инвестираме средства, докато проектът е рентабилен. Сега това е така. Но ако решението много се отлага, то ще настъпи момент, когато икономическата ефективност няма да е така очевидна. Нашето предложение за финансиране на централата зависи, разбира се, и от  другите наши проекти, все пак и нашите запаси от пари не са безкрайни“.

Работата по АЕЦ Белене не е спирала, „руските предприятия продължават да изготвят оборудването за централата, а проектните институти правят техническата документация“, коментира Кириенко. Той допълва, че когато работата бъде свършена, тя трябва да бъде заплатена.

Относно арбитражния спор за дължими вземания между Националната електрическа компания (НЕК) и „Атомстройекспорт“, Кириенко коментира, че това е „цивилизован способ“ за решаване на споровете между стопански субекти.