Унгария се отказа от данъка върху транзакциите на централната банка

Форинтът поскъпна до най-високото си ниво от 2 месеца насам, докато в същото време цената за застраховането на унгарския дълг се понижи до 14-месечно дъно, след като правителството в Будапеща се отказа от данъчен план, който се определяше като една от основните пречки за отпускането на помощ от Международния валутен фонд (МВФ), съобщава Bloomberg.

Унгарската валута поскъпна с 0,9% до 282 форинта за евро, отбелязвайки най-значимия си ръст от 3 август.

В същото време цената за застраховането на унгарския дълг се понижи с 17 базисни пункта до 358 пункта – най-ниското ниво от август 2011 г. насам. 

Одобреният от правителството план има за цел да задържи бюджетния дефицит на страната под 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), заяви унгарският министър на икономиката Дьорд Матолчи на пресконференция в Будапеща днес.

Мерките ще позволят на правителството да се откаже от оспорвания данък върху сделките на централната банка, който заплашваше да забави допълнително предоставянето от страна на МВФ на поисканата преди 11 месеца помощ.

„Пазарът хареса мерките на правителството“, казва Кароли Бамли, базиран в Будапеща трейдър на Commerzbank AG. „Мерките се приемат като реалистични, а отпадането на данъка върху транзакциите на централната банка - като стъпка към споразумение с МВФ“, допълва той.

Днес доходността по 10-годишните унгарски ДЦК се понижи с 17 базисни пункта до 7,24% - най-ниското ниво от юли.

Унгария, която е най-задлъжнялата страна-членка на Европейския съюз от Източна Европа, поиска помощ през ноември 2011 г., след като кредитният ѝ рейтинг бе понижен до неинвестиционно ниво. Преговорите за заем на стойност около 15 млрд. евро бяха отлагани на няколко пъти заради съпротивата на премиера Виктор Орбан да се придържа към юридическите и икономически условия, изисквани от МВФ и ЕС.

Правителството прибегна до специализиран данък за банките, енергийните компании, веригите магазини и телекомуникационните фирми, за да запуши дупките в бюджета, което заедно с национализирането на частните пенсионни фондове се отрази неблагоприятно върху доверието на инвеститорите, сви инвестициите и помогна за навлизането на икономиката в рецесия за втори път през последните 4 години.