Европейската комисия днес официално подкрепи членството на Латвия в еврозоната от началото на следващата година, съобщават от министерството на финансите на прибалтийската държава, цитирани от РИА Новости.
„Европейската комисия смята, че Латвия е достигнала високо ниво на икономическо сближаване с еврозоната и предлага на съвета да съгласува използването на еврото в Латвия от 1 януари 2014 г.“, се посочва в доклад на изпълнителния орган на Европейския съюз, визирайки съвета на министрите на финансите на държавите-членки на еврозоната (т. нар. Еврогрупа). Очаква се Еврогрупата да вземе своето решение на заседание на 9 юли.
През 2012 г. дефицитът в латвийския бюджет бе 1,2% от брутния вътрешен продукт на страната, а държавният дълг – 40,7% от БВП. Показателите са под средните за региона и са в границите на изискванията на Пакта за стабилност и растеж.
От ЕЦБ, цитирана от ИТАР-ТАСС, днес потвърдиха, че Латвия отговаря на всички критерии, необходими за членство в еврозоната. Властите в прибалтийската република държат под контрол инфлацията, бюджетния дефицит и държавния дълг, подчертават експерти на финансовия регулатор.
Британският вестник Finacial Times бе съобщил, че ЕК е притеснена от високия обем на чуждестранните депозити в латвийския банков сектор и че нейните членове са решили да посочат този факт в изявлението си с поканата към прибалтийската република за присъединяване към еврозоната. От изданието твърдят, че в края на април чуждият капитал достига 49% от всички депозити в Латвия, а по данни на Международния валутен фонд между 80% и 90% от тези чужди капитали са притежание на граждани от бившия СССР.
С влизането си в еврозоната централната банка на страната ще стане член на Евросистемата и ще трябва да превежда съответна вноска в капитала на Европейската централна банка. Латвийските кредитни институции ще могат да се включат в системата за рефинансиране на ЕЦБ и ще попаднат под общия механизъм за надзор в еврозоната, който предстои да влезе в действие. Страната ще трябва да представя и бюджетните си планове на ЕК за съгласуване.
Латвийците, чиято национална валута в момента е латът, обаче се отнасят скептично към въвеждането на еврото, като присъединяването към съюза на общата европейска валута според социологически проучвания не се подкрепя от над 60% от населението на страната. Днес групата „За лата, срещу еврото“ започна да събира нотариално заверени подписи в подкрепа на провеждането на национален референдум по въпроса за запазването на настоящата валута, се посочва в нейно съобщение, цитиран оот ИТАР-ТАСС.
Според латвийското законодателство за провеждането на референдум най-напред трябва да бъдат събрани 30 000 подписа на граждани, които впоследствие да бъдат подадени в Централната избирателна комисия на страната. След това ЦИК трябва да организира официално събиране на подписите на една десета от избирателите в страната, или около 154 000 души, в подкрепа на национално гласуване.


Борисов: Имам по-голяма вяра на Радев, отколкото на ПП–ДБ
Днес Румен Радев ще депозира оставката си
Таро хороскоп: Какво вещаят картите на 20-ти януари?
Виц на деня - 20 януари
Жълт код във Варна заради много студено време
Ерата на изобилните ресурси за война на Русия приключва
Базуката на ЕС: Ще бъде ли използван инструментa против принуда за Гренландия
Унгарската Mol ще купи дяла на "Газпром" в санкционираната сръбска рафинерия
Източна Европа взе втората най-важна позиция в ЕЦБ
Въпрос за $10 трилиона: може ли Европа да използва фондовия пазар срещу Тръмп
Mazda спира два от малките си модели
Най-продаваните мотоциклети в България през 2025
Най-мощният Land Cruiser 300 идва в Европа, но няма да е за всички
Половината коли в България са дизелови
Eто го новото Volvo EX60
Европа замисля ново НАТО - без САЩ, но с Украйна
Протест в Дания „Make America Go Away“
Руски удари по Киев с дронове и ракети, части от града са без ток и вода
Отново мразовит ден, обявен е жълт код за студ в Северна България
Доларът поевтиня към еврото заради Гренландия
преди 12 години Тези са луди... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Помните ли как банките караха всеки да взиме кредит с плаваща лихва преди кризата и след това вдигнаха лихвите. Картелът е не само от Търговски Банки, но и от БНБ, който писаха само "хубави неща" за икономиката, за да раздуят балон и така опропастиха живота на хората, които инвестираха или похарчиха парите и сега имат високи дългове с високи лихва при лоша икономика. Така е с подкупни Централни Банкери. Търговските банки като видяха кризата си изнесоха техния капитал и събраха депозити, които рискуват с 20% лоши кредити. Банките са измамници при това пред банкова криза и хората трябва да си пращат депозитите в чужбина като Кипър и Гърция (при това там взеха % от депозитите). Защо ако няма картел, като стана бунта срещу монополите намалиха малко лихвите вместо да ги увеличат, нали се покачва политическия риск? Явно има картел, а не риск в икономиката и протестите водят до намаляване на лихви и цени на ток, телекомуникации. отговор Сигнализирай за неуместен коментар