IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Украинците бягат от Мариупол, докато Русия се опитва да го превземе

Руските въздушни удари, артилерийски и минохвъргачни снаряди са унищожили цели квартали в стратегически важната цел

07:36 | 23.03.22 г. 36
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: EPA/NUNO VE</em></p>

Снимка: EPA/NUNO VE

Битката за южния пристанищен град Мариупол се засили във вторник, докато цивилни се опитват да избягат от борбата на руските и украинските сили, които водят война улица по улица в центъра на града, а въздушните удари на Москва унищожават цели квартали.

Близо месец след като Русия нахлу в Украйна, тя е напът да превземе Мариупол, което би било първият голям град под неин контрол. Но Мариупол би представлявал една разрушена награда.

„Всичко се разпадна", казва пред Wall Street Journal Наталия Полуико във вторник, часове след като е пристигнала в Запорожие, на около 150 мили на запад, заедно с 8-годишната си дъщеря и още петима роднини. „Имахме избор - да чакаме там, докато бомба падне върху сградата ни, или да рискуваме да се опитаме да се измъкнем".

Семейството бяга от Мариупол в два автомобила с вещи, прикрепени към покрива, и религиозна икона на таблото, като се моли за безопасно преминаване при приближаването към всеки руски контролен пункт.

Сега стотици хора от Мариупол пристигат ежедневно в Запорожие в мрачна процесия от автомобили с разбити предни стъкла и следи от осколки, които свидетелстват за изпитанията, преживени от пътниците.

Останалите - около 100 000 души - са подложени на постоянен обстрел, „в пълна блокада", без храна, вода и лекарства, заяви украинският президент Володимир Зеленски, като добави, че насилието пречи на хуманитарните усилия.

През последните дни бойните линии в Украйна не се промениха съществено. Украинските сили заявиха, че са възстановили позиции в някои райони. Министерството на отбраната на Русия заяви във вторник, че нейните войски са постигнали напредък в боевете за градовете по линията на нападение.

Междувременно Зеленски продължи да изпълнява натоварения си график, опитвайки се да събере международна подкрепа във вторник, като разговаря с папата и отделно с италианския парламент.

Президентът на САЩ Джо Байдън заминава за Европа в сряда за разговори със съюзниците си за войната и се готви да въведе нови санкции срещу повечето членове на Държавната дума, долната камара на руския парламент, съобщиха американски служители.

Сраженията около Мариупол продължават от първите дни на руското нападение, започнало на 24 февруари. През последните около две седмици и с приближаването на битката към града се наблюдаваха засилени нива на атаки.

Мариупол е във фокуса на руската офанзива, тъй като е стратегически важен град, който свързва контролираните от Русия части на Източна Украйна с част от територията, която Москва е завзела на юг, и създава дъга, в която се намира голяма част от рускоезичното население на страната.

Потоци от автомобили от Мариупол се насочват към паркинга на железарски магазин в покрайнините на Запорожие - сега това е междинна станция за хората, които бягат на безопасно място на запад или в чужбина - част от над 10 милиона души, прогонени от домовете им в резултат на боевете.

На прозорците са залепени самоделни табели с надпис „деца" на руски език, а на дръжките на вратите са завързани ленти от бял материал - оскъдна защита от войната, която бушува над града им.

Повече от дузина жители, които са избягали от миналата седмица, описват отчаяната борба да останат живи в града, където излизането навън означава опасност да бъдат застреляни, разкъсани от артилерийски огън или унищожени при въздушен удар.

„Те на практика изтриват града от лицето на земята", казва 37-годишният Андрий, който в понеделник, по време на затишие от бомбардировките, е използвал шанса си и избягал от Мариупол със съпругата си и двете си деца. Андрий, който отказва да съобщи пълното си име, казва, че ушите му все още не са свикнали с липсата на постоянен обстрел в града, който е напуснал. „Сякаш съм се върнал към живота".

Въпреки че винаги е било вероятно Мариупол да бъде цел на руската инвазия, много жители останаха, защото не можеха да повярват, че ситуацията ще се влоши толкова много. Когато разбраха какво се случва, вече беше твърде късно.

Бомбардировките на града, в който живеят между 350 000 и 400 000 души, ставаха все по-тежки и по-близки с всеки изминал ден. Според местните власти Русия е хвърляла по 50-100 бомби на ден върху Мариупол, като е разрушила между 80 и 90% от града. Тази седмица Украйна отхвърли руския ултиматум да го предаде.

Украински военни представители заявиха във вторник, че отбраняващите града са успели да унищожат руски патрулен катер, действащ в близост до града, както и руски радиокомплекс.

Във вътрешността на града централна точка на сраженията са два огромни стоманодобивни завода – „Азовстал" и „Илич", в които са работили около 40 000 души в града. Собственикът на заводите, стоманеният магнат Ринат Ахметов, заяви пред The Wall Street Journal, че двата завода са под украински контрол, но че заводите са временно затворени.

„Руските войски превръщат Мариупол в развалини, убиват жителите на Мариупол и бомбардират заводите", каза той. „При никакви обстоятелства тези заводи няма да работят под руска окупация“.

По-рано този месец руските атаки изравниха със земята родилен дом в града. Нападенията срещу театър и училище по изкуствата вкараха в капан стотици хора, укрили се от боевете, съобщиха местните власти. Общият брой на загиналите на тези места остава неясен.

Когато жителите разбраха, че са обкръжени, настъпи паника. Рафтовете на магазините се изпразниха. Хлябът стана дефицитен. Отчаяните жители нахлуват в супермаркетите, за да си набавят храна и да вземат всичко, което могат да отнесат вкъщи. Отначало силите за сигурност се опитаха да ги спрат, но скоро се отказаха да поддържат реда и дори помогнаха за разпределянето на храната от разграбените магазини.

Към края на февруари електрозахранването бе прекъснато. На 2 март бе прекъсната интернет връзката, след това телефонната мрежа, после газта за готвене и течащата вода.

От прозореца на апартамента си на петия етаж Едгар Геварджиян и съпругата му виждат как самолетите разкъсват небето над тях и чуват силни експлозии. Решават да се преместят в къщата на родителите му в друг квартал на Мариупол, където обстрелът не е толкова интензивен.

Няколко дни по-късно на малко разстояние от къщата им паднало взривно устройство. Една съседка била взривена, докато е била навън. Съпругът ѝ събрал частите от тялото. Геварджиян и съпругата му се присъединили към конвой от превозни средства, когато се появила възможност.

Украинските власти заявиха във вторник, че ще продължат да работят по евакуацията на хората от Мариупол и околните райони, засегнати от настъпващите войски, към град Запорожие. Организирани са пунктове за събиране на хора в Мариупол и други пунктове покрай Азовско море, заяви вицепремиерът Ирина Верешчук.

„Определено няма да оставим никого и ще продължим да евакуираме всеки ден по същия график, докато не изведем всички", каза тя.

Някои хуманитарни коридори не са издържали на фона на боевете, оставяйки хората в капан и без храна.

Ситуацията в Мариупол е отчайваща. Жените и децата до голяма степен се крият, докато мъжете се впускат да търсят храна, вода и телефонен сигнал, за да разберат какво се случва.

25-годишният Дмитро обединява усилията си със съседи, които никога не е срещал преди войната, за да намери дърва и да поддържа огъня, който гори от 6 до 18 ч. всеки ден. На 9 март той приготвя чай на огъня, когато въздушен удар удря близката родилна болница в едно от най-отчетливите нападения срещу цивилни по време на почти едномесечните боеве. Ударната вълна го съборила на земята. Оттогава насам, казва той, бомбардировките са непрестанни.

Със засилването на бомбардировките мазетата и бомбоубежищата се напълниха, тъй като хората, чиито домове бяха разрушени, потърсиха убежище в намаляващата зона на града, контролирана от украинските сили.

В студа и тъмнината на мазетата под града, без връзка с външния свят, жителите чакаха пробив. Те очакваха да бъде организирана официална евакуация, но с напредването на дните надеждите им намаляха.

След като руските сили поеха контрола над главната болница за интензивно лечение, нямаше къде да се лекуват ранените, нито пък имаше лекарства, казват хората, избягали от града. Директорът на центъра за сърдечни заболявания разказва, че е бил принуден да ампутира осакатен крак на пациент с кухненски нож без упойка.

„Бомбардировките, въздушните удари и ракетните удари на градовете бяха постоянни", каза Микола Трофименко, ръководител на Мариуполския държавен университет. „Имам докторска степен по политически науки и не мога да разбера как една държава може да прави това на друга“.

Университетът е разрушен, а Трофименко не знае дали преподавателите и студентите му са живи. Няма и вест от сестра си или баба си.

Градската управа е изкопала канавки в парка, за да могат хората да се отърват от мъртвите, казва Трофименко, но повечето хора погребват телата, където могат, като маркират гробовете с кръстове, направени от пръчки.

Колички от супермаркети са били използвани за пренасяне на телата, разхвърляни по улиците, каза Дима Швец, 28-годишен митничар, който избягал от града преди няколко дни. Родителите му са останали в Мариупол и са успели да се свържат с него във вторник, като са съобщили, че украинските сили са изтласкани в последния квартал на града и около тях бушуват боеве.

В квартала на Полуико имало толкова много загинали, че хората вече не си правели труда да ги погребват, каза тя. „Трудно е дори да си представим колко хора са загинали“.

Тя и семейството ѝ излязоха от Мариупол, за да намерят приятели и роднини, които ги издирваха или ги бяха обявили за мъртви. Сега, когато имат достъп до интернет, те преглеждат контактите си от града, за да видят дали наскоро са били онлайн, в търсене на улики за съдбата им.

Семейството казва, че не знае къде ще отиде по-нататък, но не иска да се отдалечава твърде много от родния си град. „Никога няма да се върнем там, ако Русия го завземе, но сме готови да живеем в руините, ако той остане украински", каза Полуико. „Душата ми остана в Мариупол“.
 

Последна актуализация: 04:22 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Централна и Източна Европа виж още

Коментари

33
rate up comment 3 rate down comment 1
Alex Silver
преди 9 месеца
Да се радват, че не са ги зачесали мириканците. От "Азовсталь" нямаше да остане желязо връз желязо. Те не се интересуват от последващата съдба на стоманолеярния комбинат и затова ще го сринат до кота 0. Заедно със защитниците в него. Така са правили винаги и навсякъде. В Мариупол остават две гнезда на съпротива, в същия този комбинат. Останалата част от града е прочистена.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
32
rate up comment 2 rate down comment 1
Petar2015
преди 9 месеца
Какъв е смисълът от обстрелването на град с артилерия? Дори да го превземеш, после трябва да го възстановяваш. Много скъпо излиза. Прочистването на града от защитници пък е бавно и рисковано. Много по-хуманно е да обкръжиш града и да му спреш водата (или да я направиш негодна за пиене). Човек може да издържи около седмица без вода. После защитниците сами ще напуснат града.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
31
rate up comment 7 rate down comment 10
khao
преди 10 месеца
кво му се обясняваш на тоя скапан руснак... препикаваш го като opкски труп на чернозем и продължаваш!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
30
rate up comment 9 rate down comment 8
Solar Power
преди 10 месеца
Минусите са от руските *** или българските предатели и двете са развнозначни ... няма друго оправдание да сложиш минус на думите на Левски :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
29
rate up comment 10 rate down comment 8
Solar Power
преди 10 месеца
Разни "шемети" продължават да се радват на една агресивна окупаторска война водена от русия начело с един елементарен бандит. Няма нищо радостно в това да умират хора (включително и от двете страни). Трябва да се сключи мир и този който нападна пръв (русия в Крим) да предложи мир, да се изтегли, да плати щетите защото който чупи, купи.... и да се надява,че някой ден украинския народ ще и прости. Няма друго за обсъждане тук.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
28
rate up comment 9 rate down comment 5
Solar Power
преди 10 месеца
Ето още: "Васил Левски е убеден, че българският народ трябва сам и без чужда помощ да постигне свободата си. Само тогава той истински ще я оцени. Идеята му за освобождението като дело българско" е радикална и смела. Той е противник на възгледа, че друг трябва да свърши нашата работа, друг да ни "помогне", друг да ни освободи. Защото знае, че този, който ни освободи, със сигурност след това ще ни пороби. Тази му мисъл е есенция от всички негови писмени записки, от спомените за него. Тя е в сърцевината на неговото дело. " ! Да продължавам ли с Ботев , Каравелов и всички други ИСТИНСКИ БЪЛГАРИ или пак ще ми плямпаш за една окупаторска страна наречена Русия ?!?!?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
27
rate up comment 7 rate down comment 5
Solar Power
преди 10 месеца
Учи се от ЛЕВСКИ: "За Васил Левски революцията не е самоцел. И освобождението има смисъл, ако е общонародно дело, а не подарък, за който вечно представящите си България като своя задунайска губелрния ще изискват благодарност. И революцията, и освобождението са само средства за изграждане на стабилна, демократична и обичана от народа държава. Затова и истинските следовници на Апостола в свободна България не са рушителите на нашата държава комунистите, които прокарват чуждите руски, а по-късно и съветски интереси, а строителите на съвременна България" !
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
26
rate up comment 8 rate down comment 3
Solar Power
преди 10 месеца
Няма русофобия или русофилия защо трябва да има ? Аз обичам България на първо място а ти ? Ето ти информация от историята ни: С убийството на Левски граф Н. Игнатиев постига важна приоритетна цел на руската имперска политика на Балканите възвръщане на контрола над българското освободително движение. Конфликтът между самостоятелна българска революция и революция, зависима и вписваща се в действия на външни сили най-вече Сърбия и Русия, е решен в полза на втората тенденция от руския посланик граф Н. Игнатиев. С убийството на Левски граф Н. Игнатиев доказва на практика на българските революционери, че техните самостоятелни революционни акции са обречени и няма да бъдат допускани от Русия. Българското революционно движение трябва да обслужва целите и интересите на Русия... Има ли нужда да се обяснява повече кой работи ПРОТИВ БЪЛГАРИЯ ?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
25
rate up comment 7 rate down comment 2
data
преди 10 месеца
Само някой некрофилен ***.от може да оправдава тази война.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
24
rate up comment 6 rate down comment 3
Dr. Vatnikov
преди 10 месеца
Я обясни как точно "и другите ще ядат хурката, заради мен", че ми е много интересно?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още