Две години от началото на Абеномиката – какво измина и какво предстои?

Изминаха две години, откакто премиерът Шиндзо Абе пое за втори път властта с обещанието да изправи на крака буксуващата японска икономика чрез мащабната реформа, известна като Aбеномика.

Доколко далеч обаче стигна Aбe с експеримента си, включващ агресивно смекчаване на паричната политика, фискални стимули и структурни реформи?

Постигнат е напредък по три основни направления, посочи пред CNBC Наохико Баба, главен икономист за Япония в Goldman Sachs. По думите му това са ефективното монетаризиране на държавния дълг от страна на Японската централна банка (ЯЦБ), положителната реакция на финансовите пазари и задвижването на трудовия пазар.

ЯЦБ започна безпрецедентна програма по разхлабване през април 2013 г., закупувайки огромен дял от новоемитираните японски държавни облигации. Това даде възможност на правителството да стимулира търсенето чрез фискални стимули.

Облекчаването на централната банка бе в основата и на раздвижването на финансовите пазари. Бенчмаркът Nikkei 225 нарасна с повече от 40 на сто от април миналата година насам, докато йената спадна с над 25 на сто спрямо щатския долар за периода.

"Смятаме, че е безопасно да се каже, че тази стратегия е генерирала повече от очаквания ефект в това отношение", посочи Баба, позовавайки се на реакцията на финансовите пазари спрямо паричните стимули.

Въпреки всичко може би най-големият бенефициент на Aбеномиката е заетостта, изтъкна Баба. По думите му съотношението на новите работни места спрямо кандидатите се е повишило до около 1,1 – равнище, което се наблюдаваше в Страната на изгряващото слънце в периода преди финансовата криза.

Експертът на Goldman Sachs отбеляза също, че въпреки че заетостта е стабилна, същото не може да се каже за доходите. Реалните заплати се свиват, тъй като покачването остава под това на инфлацията.

Базовото работно заплащане (без премиите и извънредния труд) нарасна с 0,5% на годишна база към края на септември в сравнение с разширението от 0,2% в предходния месец. След като инфлацията се вземе обаче предвид, заплатите спаднаха с 2,9% на годишна база.

"През последните две години ни казват, че слабостта на йената и ръстът на фондовите пазари самостоятелно са недостатъчни, за да се стимулира потребителската и корпоративната икономическа активност по устойчив начин", каза Баба.

"Администрацията на Абе даде сигнали, че ще се намеси решително в пролетните преговори за заплатите догодина, окуражена от изборната победа през декември", изтъкна експертът.

По думите на друг анализатор, главният икономист в Societe Generale Taкуджи Aйда, Aбеномиката отбеляза напредък въпреки натиска върху икономиката от покачването на данъка върху потреблението. Според него има две политически решения, които биха могли допълнително да помогнат в борбата с дефлацията: нов пакет от стимули и свиване на корпоративното облагане.

Пакетът, който вероятно ще бъде на стойност около 3,5 млрд. йени (30 млрд. долара), се очаква да бъде представен от кабинета на Абе на 27 декември.

Наред с пакета за стимулиране на икономиката, правителството ще вземе решение дали ще продължи със свиването на корпоративните данъци в началото на следващата година.

Taкуджи Aйда очаква властите в Токио да намалят данъчната ставка, която е една от най-високите сред големите икономики – повече от 35 на сто, с 2,5 процентни пункта през следващата фискална година.

Абе има планове за намаляване на ставката на корпоративния данък в продължение на няколко години до около 20%.