Как да постъпят спестяващите за пенсия при спадащи пазари?

Условията на финансовите пазари изглеждат мрачни. Инфлацията повиши лихвените проценти, което доведе до спад на цените на пазарите на акции и облигации. Контрастът с продължителния период на покачване на цените на двата пазара е огромен, пише за Financial Times Дон Езра, бивш съпредседател на Russell Investments.

Естествено е спестяващите за пенсия да се чувстват депресирани не само за настоящето, но и за бъдещите перспективи. И това е особено мрачно, защото баластът, традиционно осигуряван от облигациите, когато акциите спадат, вече не може да се приема за даденост.

Така че големият въпрос е: Какво можете да направите? Ще се спра на три аспекта. Какво могат да направят спестителите? Какво могат да направят пенсионерите? И какво можете да направите, за да се подготвите за неизбежното следващо настъпване на неблагоприятни условия?

На първия въпрос може да се отговори най-утешително. Спестителите трябва да признаят, че техните активи вече не съответстват на планираното им разпределение (каквото и да е то). Така че първото нещо е ребалансиране на портфейла. Това има благоприятния ефект от закупуване на всичко, което е паднало най-много, възползвайки се от новите по-ниски цени.

Всъщност спадащите пазари са, може би парадоксално, добри за спестителите. Гледайте на падащите цени като на продажба. Сумите, които сте планирали да инвестирате редовно, сега купуват повече единици от всеки клас активи, отколкото биха направили при предишните по-високи цени.

Разбира се, това предимство се запазва само ако спадовете са временни. Но те обикновено са. Това е добрата новина. Винаги има възможност пазарите никога да не се възстановят. Това е, което авторът Уилиъм Бърнстийн нарича „дълбок риск“ – и честно казано няма задоволителен начин да се справим с него. Не е утешително, че целият свят ще бъде сериозно засегнат, а не само вие, но това е реалността.

Така че нека приемем, че спадовете не са толкова дългосрочни, колкото краткосрочни или средносрочни. Краткосрочните спадове не са проблем, ако не се паникьосвате и продавате. Единствената защита срещу паниката е да мислим рационално, а не емоционално.

Спестителите, които са най-засегнати от средносрочен спад, са тези, които са сравнително близо до необходимостта да започнат постепенно да теглят пари с наближаването на пенсионирането си. Същият проблем е още по-лош за тези, които вече са в пенсия и виждат как стойността на пенсионните им спестявания спада. Така че нека се съсредоточим върху тях и да разгледаме втория въпрос, който споменах по-рано.

Пенсионерите са особено уязвими към това, което на жаргон се нарича „риск от последователната възвръщаемост“. Те нямат лукса да чакат, за да позволят бъдещата висока възвръщаемост да компенсира текущата отрицателна такава, тъй като активите им намаляват, докато правят тегления, за да поддържат нуждите си от харчене, а тези бъдещи високи възвръщаемости действат върху по-малка база от активи. Така че последователност от възвръщаемости, която започва с ниска или отрицателна стойност, не може да бъде балансирана от по-късна висока възвръщаемост.