Джим О'Нийл: Лятното спокойствие на пазарите е необичайно

Това се казва истинско лятно затишие, споделя бившият изпълнителен директор на Goldman Sachs Asset Management Джим О'Нийл в коментар за Bloomberg View. В своята близо 30-годишна кариера в сферата на финансите икономистът не помни подобен спокоен период за пазарите. Подобно странно затишие създава редица предизвикателства, отбелязва той.

Първо, преодоляването на скуката не е лесно. Тук възниква проблемът с генерирането на печалби от минимални ценови движения. Определянето на възнаграждението ви също не е лесно, имайки предвид, че акциите, суровините, валутните курсове и лихвените проценти са почти без изменение.

Обяснението за спокойствието също не е лесно. Борбата между Русия и Запада заради Украйна включва тежки финансови санкции и поставя енергийните доставки под натиск. Кризата в Израел не отслабва. Развитието на ситуацията в Ирак и Сирия е почти изумително. Ако тези сценарии бяха представени в началото на годината, повечето анализатори биха прогнозирали рязко покачване на цените на петрола и златото, а може би и значително поскъпване на долара (валутата убежище).

„Какво всъщност се случва и колко дълго може да продължи това?“, пита риторично Джим О'Нийл, който е озадачен, както и всички останали. Все пак той прави своите предположения.

Продължаващата ултрагъвкава парична политика, в комбинация с липсата на сигнали където и да е по света за наличието на увеличаващ се инфлационен натиск, е от съществено значение. Това обяснява защо облигациите и акциите продължават с доброто си представяне, особено на развиващите се и други предполагаемо рискови пазари, тъй като инвеститорите търсят допълнителни печалби и поемат повече рискове.

Съдейки по коментарите на централните банкери (най-вече на Федералния резерв на САЩ и на Английската централна банка), паричните условия ще останат експанзионистични, докато работните заплати не покажат признаци на повишение. Може да отнеме доста време, за да се случи това, отбелязва икономистът.

Между другото, този нов възглед на централните банкери за работните заплати заслужава внимание. Докато предишното поколение може би се страхуваше от влиянието на инфлацията върху работните заплати, то днешните централни банкери понякога звучат сякаш я призовават.

За да продължи спокойствието, предпазливият оптимизъм за американската икономика трябва да бъде преодолян. Към момента настроението е приповдигнато, но това може да се промени, като е възможно това да се случи в двете посоки.

Ако пазарът на труда се свие твърде бързо, Фед може би ще трябва да сигнализира за покачването на лихвите по-рано от текущите очаквания на инвеститорите. Джим О'Нийл пише, че следи седмичните данни за първоначалните помощи за безработица.

Според него ако този показател спадне под 300 000 броя и остане там, сигнализирайки за възстановяване, Фед ще трябва да отговори, а настроението ще се измени, дори ако растежът на заплатите не се покачи. Последните данни показаха, че помощите нарастват, за да се върнат отново над 300 000. Все още няма ясна тенденция, която да предизвика Фед.

По-голяма изненада би била, ако се случи точно обратното, възстановяването да изостане отново. В този случай бичи настроените към долара може би ще побягнат панически, отслабвайки курса на долара, с което другите валути ще поскъпнат. Това би увеличило натиска върху другите централни банки да предоставят допълнителни приспособителни мерки по своя преценка.

Същевременно еврозоната страда. Последните данни за брутния вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие бяха незадоволителни. Това означава, че предстоящите нови данни за PMI индексите за секторите услуги и промишленост в най-големите икономики в еврозоната ще значат повече, отколкото обикновено. В последно време изглежда, че индексите надценяват индустриалното производство и БВП. Ето защо, ако новите данни разочароват, това ще бъде знак. Ако това съвпадне със свиване на пазара на труда в САЩ, еврото може да поевтинее доста под 1,30 евро за един долар – нещо, от което Старият континент може би се нуждае.

Японската икономика също се забави. Ако незадоволителното представяне продължи, Японската централна банка може да ускори иначе агресивните си опити да разхлаби паричните условия чрез количествени улеснения. Но това изглежда неизбежно.

Поглед и към Китай. Поднебесната империя продължава да обърква „мечките“, отбелязва О'Нийл в своя коментар за Bloomberg View. По негови думи този клуб се разширява все повече и повече, но на този етап той не би се присъединил.

Според О'Нийл китайските власти са напипали подходящите мерки (отново), като фино ги пренастройват, придържайки се към стратегическите си икономически цели. Предчувствието му: ако има изненада, свързана с Китай, то тя би дошла от друг голям отскок в цените на китайските акции.

Прогнозирането на ценовите движения при петрола, златото и други суровини прави прогнозирането на валутните изменения доста лесно (а прогнозирането на валутните движения граничи с невъзможното). Все пак драмите и тревогите на това лято не са достатъчни, за да покачат цените. Другото предположение на О'Нийл е, че, ако нещата не се влошат, то цените ще тръгнат надолу.

Някога това би задоволило централните банкери, заети с мисълта за рисковете от инфлацията. Сега, особено в Европа, те са по-загрижени за риска от дефлация, а надеждата за евтини суровини е нож с две остриета.