Мохамед Ел-Ериан: Облигациите и акциите се държат странно

Миналата седмица бе толкова динамична за финансовите пазари, че неотдавна подобни движения щяха да бъдат определени като необичайни, коментира пред Bloomberg View бившият главен изпълнителен директор на Pimco Мохамед Ел-Ериан.

Цените на всички видове активи – от безрисковите правителствени ценни книжа до рисковите акции – се покачиха едновременно. Германските и американските облигации поскъпнаха, с което доходностите им спаднаха. Същевременно широкият индекс S&P 500 доближава исторически високи стойности.

Движенията продължиха да объркват определяния преди за традиционен пример, при който цените на облигациите се покачват, а цените на акциите се понижават, когато инвеститорите очакват, че икономиката ще се представи зле, и обратно. Налице са най-различни обяснения, като някои са по-логични от други.

Едното тълкувание е, че инвеститорите очакват хиперактивните централни банкери да продължат да бъдат техните най-добри приятели, стимулирайки пазарите с продължаващите неконвенционални парични мерки. Разочароващите икономически данни от САЩ и Европа, публикувани миналата седмица, биха подкрепили този възглед. Те поставят Федералния резерв на САЩ и Европейската централна банка под допълнителен натиск да провеждат по-приспособителна политика, отколкото по принцип го правят.

Чрез демонстриране на последователна готовност и способност да задържат пазарните колебания и да осигурят подкрепа за цените на финансовите активи, разделяйки представянето на акциите от това на икономиката, централните банкери успяха да привлекат повече пари, които да достигнат до пазарите.

По-ниските разходи за финансиране също стимулираха текущата рентабилност на компаниите. Това им позволи да върнат повече пари към акционерите си под формата на дивиденти и обратни изкупувания, както и схващането, че се намираме в парадигма на исторически ниски лихвени проценти.

Това е оптимистичният възглед. Той също така е валиден и - имайки предвид колко добре се отплати – се вкорени дълбоко на пазарите. Но това може би е само част от малко по-неудобно обяснение, свързано с мнението, че при текущите оценки инвеститорите в облигации може би реагират на нещо, което фондовият пазар все още не разпознава.

Инвеститорите в облигации по принцип не са склонни да поемат повече риск в сравнение с инвестиращите в акции. Поради тази причина те променят своите позиции по-рано при наличието на огромна вероятност за приближаващи разпродажби. Това е така, защото отчасти те са по-фокусирани върху макроикономическата картина и отчасти защото облигациите са с различен рисков профил, носещ различна печалба. В края на краищата те плащат истинската си цена, докато акциите могат да продължат да поскъпват.

Тази интерпретация се подкрепя от факта, че фондовият пазар също е обект на явления от страна на търсенето, които могат да се окажат временни. Бумът на пазара на сливания и придобивания, например, вля доста пари на пазара, с което цените на акциите продължиха да се покачват с темпове, които представянето на икономиката едва ли би могло да оправдае.

Ако тази допълнителна интерпретация е вярна, въпрос на време е преди корелацията между рисковите и безрисковите активи да се завърне към историческия си модел.

Трудната част е определянето на времевата рамка, особено що се касае до ключовия психологически въпрос – кога инвеститорите ще изгубят вяра в способността на централните банки да продължат да стимулират икономиката чрез по-високи цени на финансовите активи?