Българската филмова индустрия е сред най-бързо развиващите се в ЕС

Заетост

Столицата е на едно от първите места в Европейския съюз по брой заети в културния сектор, коментира Диана Андреева. Прирастът на броя заети в изкуствата и наследството, културните и творческите индустрии, както и в културния туризъм в периода 2008 – 2012 г. е 6,1%, докато за същия период заетите във всички икономически дейности намаляват с 6,4 на сто. На национално ниво 3,64% от заетите работят в сферата на културата, а в Столична община са 7,32% от всички заети.

По думите на Андреева тези данни са най-сериозният аргумент на сектора да изисква да бъде припознат като приоритет за страната, особено когато се вижда ясен ръст на броя заети по време на криза. От Обсерваторията по икономика на културата виждат огромен потенциал в сектора, който се радва на силна динамика.

Предприятия

Проучването показва още, че 5,42% от предприятията в България работят в сферата на изкуствата и занаятите, културните, творческите индустрии и културния туризъм. Тяхният брой се е увеличил от 2008 г. насам, както на национално ниво, така и в София. Ако през 2005 г. предприятията в сферата, опериращи на територията на Столична община, са били 9,95% от всички, то през 2012 г. делът им достига 10,05%.

Средна брутна годишна заплата

Забелязва се негативна тенденция мъжете да са по-високоплатени от жените в областта на културата. Мъжете  получават средно по 15 383 лева брутна годишна заплата, докато при жените заплащането е 9 969 лева. За София статистиката сочи съответно 20 261 за мъжете и 14 711 лева за жените. Сред причините за тази тендеция е наличието на професии, които са силно дефеминизирани, в това число софтуерът и видео игрите, техническите професии в медиите и други.

Най-добре платени в България са работещите именно в сферата на софтуера, а след тях се нареждат заетите в радио, телевизия и нови медии, във филмовата индустрия и дизайна. За София подредбата е същата, но дизайнът е изместен от рекламата.

Приоритети?

Позитивните тенденции в сектора показват бурно развитие, макар и при липса на достатъчно преки чуждестранни инвестиции, при недостатъчна децентрализация и финансови ресурси. Наличието на нарастващ брой заети, увеличаващ се брой предприятия и голям икономически принос са сред основните аргументи културният сектор да се превърне в приоритет за страната, твърди Диана Андреева.

Едно от най-големите предизвикателства пред националната стратегия за култура се явява огромната концентрация на културни дейности в София и липсата на такива на редица места в страната. Най-тежка остава ситуацията в Северозападния регион на планиране, а сред изпадащите региони се нарежда и Северният централен.