Субсидиите са гръбнакът на българското кино, твърди експерт

В България могат да се правят филми без държавна подкрепа, стига да има силно желание и ентусиасти, отдадени на киното, твърди киноведът проф. Александър Янакиев от Института за изследване на изкуствата при БАН в интервю за БТА.

По думите му най-успешните заглавия в кината през 2014 г. са реализирани именно без държавна субсидия. Става дума за филмите “Живи легенди” на Ники Илиев, “Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха” на Станислав Дончев и “Българ: Филмът” на Неделчо Богданов. За тях са купени повече от 155 000 билета в кината.

Според Янакиев изминаващата година окончателно е затвърдила важното място на независимите продукции в България. През 2014 г. Националният филмов център (НФЦ) организира първата сесия за относително нискобюджетни игрални проекти - до 400 хил. лева, резултатите от което вероятно ще могат да се видят през следващите 12 месеца, коментира киноведът. Към тях трябва да се добавят и по-щедро спонсорираните творби, които получават от бюджета по повече от 1 млн. лева.

По думите на Янакиев в България има проблеми с филмовата дистрибуция, но фактът, че продуцентът на “Код червено” Башар Рахал е продал филма си в 130 страни, показва, че има реално излизане на чужди пазари.

Въпреки че независимото кино винаги ще бъде важна част от българския кинопейзаж, то никога няма да измести субсидираното, коментира експертът. Според него второто трябва да бъде сигурният гръбнак на филмовия процес в страната.

“Вследствие на производството на нискобюджетни филми догодина, през 2016-2017 г. прилагането на "свещената крава" на Закона за филмовата индустрия (ЗФИ) - формулата, по която се определят парите, които би трябвало да се отделят за киното от националния бюджет, може да доведе до спадането на сумата под нивата, които са през последните години - над 12 млн. лв. годишно. Държавата с радост ще изпълни закона и едва тогава някои ще се ударят по челото, че тази формула не е най-съвършеното нещо и трябва да се промени”, допълва Александър Янакиев.

Според него Законът за филмовата индустрия отдавна се нуждае от големи промени. На първо място е необходимо хората в комисиите, определящи държавните помощи, и в Националния съвет за кино да бъдат в лично качество, а не да са представени от някакви “полуреални и неправителствени организации, които водят пунически войни за квоти в комисиите”. Янакиев твърди, че има възможност независимите експерти да се избират чрез жребий или по друг начин. Но изборът в някаква степен трябва да е дирижиран, както и при европейските и световните футболни първенства, което означава, че трябва да има баланс между поколенията и специалностите.

Сред другите препоръки на Янакиев е създаването на национален регистър на експертите в аудиовизията при ясни изисквания към тях.

По думите на експерта няма друга област в сферата на културата, където на една фирма или дори на един конкретен човек с регистрирано ЕООД да се дават безвъзмездно толкова големи суми - над 1 млн. лева. В този смисъл според него данъкоплатците трябва да имат поглед върху процесите и механизмите на субсидиране на българското кино.

Той е привърженик на датския модел на подпомагане на киното, където най-голям дял от средствата са предназначени за произведения за широката публика, а по-малък - за детско кино, дебюти и артпроекти.