Електрификацията на автомобилната индустрия е нещо повече от еволюция при задвижването

Електрификацията на автомобилната индустрия е водеща тема в сектора през последните години, но електрическата коли в никакъв случай не бива да се приема за нещо иновативно. Автомобилните компании флиртуват с идеята от десетилетия, като първият опит за масов електромобил е на General Motors с модела EV1. Реалната експанзия на технологията обаче започва малко повече от десетилетие по-късно, когато Tesla представя Model S и постепенно започва да оформя съвременния пазар на електрически превозни средства.

Замяната на двигателя с вътрешно горене с електрическо задвижване по същество е революция за една индустрия, която в продължение на век гради своя имидж и рентабилност върху машини, които работят с изкопаеми горива. Пренасочването на източниците на приходи е особено рисков ход, който, първо, ще отнеме време и, второ, ще бъде съпроводен от необходимите жертви, докато не бъде завършен.

Investor.bg предлага поглед върху историята на възхода на автомобила, еволюцията на задвижванията и преминаването от занаятчийски превозни средства към масово, фабрично производство.

Произход и патенти

Произходът на съвременния автомобил може да се проследи назад във времето до втората половина на XIX век, когато Карл Бенц патентова през 1886 г. триколесна моторна кола, станала известна като Motorwagen, която работи с бензинов двигател. Германският изобретател успява да си осигури патенти още за дроселова система, запалителни свещи, скоростен лост, воден радиатор, карбуратор, както и други елементи на превозното средство. Впоследствие е основана Daimler Group чрез сливането на Benz & Cie с Daimler Motoren Gesellschaft (основана от Готлиб Даймлер и Вилхем Майбах), която се превръща в един от основните стълбове на автомобилната индустрия.

Карл и Берта Бенц в автомобил на германския изобретател. Снимка: Mercedes-Benz Group

Всъщност преди появата на бензиновия двигател много изобретатели работят върху идеята за електрическа кола. През 1830 г., независимо един от друг, шотландецът Робърт Андерсън и американецът Томас Дейвънпорт проектират автомобил, задвижван с електричество. Превозните средства работят с неакумулаторни батерии (първата акумулаторна батерия се появява няколко десетилетия по-късно – през 1865 г. – дело на френския физик Гастон Планте). Основният минус на тези първи опити за електромобил е ниската мощност и невъзможността за презареждане на батериите.

Появата на акумулаторната батерия предоставя широко пространство за развитие на електрическите коли. В Париж от началото на 80-те години вече може да се видят електрически триколки, които впоследствие достигат Лондон и Бостън. По това време въпросните превозни средства са способни да развиват скорост до около 20 км/ч. Все пак по-широкото въвеждане на този тип задвижване е възпрепятстван от липсата на зарядна инфраструктура – проблем, който е свързан с ограничения достъп до електричество по това време.

Готлиб Даймлер и неговият син Адолф в моторна кола. Снимка: Mercedes-Benz AG

Четиритактовият двигател е патентован от двама души, които работят независимо един от друг - австриеца Кристиан Райтман (1860 г.) и френския инженер Алфонс Бо де Роша (1862 г.). Въпреки това за баща на този двигател се приема германеца Николаус Ото, който създава и първата фабрика за двигатели в света заедно с инженера Ойген Ланген.

Раждането на компаниите

Сливането между Benz и Daimler през 1926 г. създава съвременния производител на автомобилите Mercedes. В началото на XX век във Франция се появяват компаниите De Dion-Bouton, Peugeot SA и Renault. Малко преди тях Stefanini-Martina поставя началото на автомобилната индустрия в Италия (1896 г.), като две години по-късно е основана и Isotta-Fraschini. През 1899 г. Джовани Аниели основава Fiat, която изгражда един от най-големите индустриални комплекси в света през следващите години. Fiat е последван от други нови компании като Lancia, Alfa Romeo SpA , Maserati и Ferrari.

Изобретеният от американеца Рансъм Ели Олдс Oldsmobile засенчва парният локомотив като най-продавано превозно средство в САЩ през 1902 г. – общо 2750 коли са продадени през годината.

Година по-късно е основана Ford Motor Company, произвеждайки през своята първа пълна година 1700 превозни средства. Основателят Хенри Форд създава осем версии на автомобили преди да разработи емблематичния Model T през 1908 г.

Илюстрации на Ford Model T. Снимка: Ford Motor Co.

Ако дотогава автомобилът е бил достъпен единствено за изобретателите и богатите потребители, компанията на Форд успява да превърне превозните средства от скъпа играчка в необходимост. Ford започва да произвежда евтини, универсални и лесни за поддръжка автомобили, залагайки на фабричното производство със засилен контрол върху разходите.

Към средата на 20-те години американската автомобилна индустрия се разширява в международен план. Ford вече сглобява Model T във Великобритания, а General Motors придобива Vauxhall и Opel.

20-те и 30-те години са белязани от съществен технологичен напредък в сектора. В допълнение към спирачките на четирите колела и независимото предно окачване, нагревателите и радиото стават популярни аксесоари, а трансмисиите със синхронизирани предавки улесняват шофирането. До 1916 г. шестцилиндровият двигател до голяма степен е заменил този с четири цилиндъра. Важно изключение е известният V-образен 8-цилиндров двигател на Ford от 1932 г.

Type 41 Bugatti. Снимка: Bugatti

Времето от 1925 г. до 1948 г. се приема от много автомобилни колекционери като „класическо“ по отношение на възхода на луксозните марки. Тук изпъква еRolls-Royce Ltd., която е основана през 1906 г. Повечето шасита на Rolls-Royce са проектирани за каросерии на лимузини и големи седани, които впечатляват с дизайна си. В сегмента действат и други компании като Hispano-Suiza, Bugatti, Delage, Delahaye, Hotchkiss и Talbot.

Техните превозни средства се предлагат на цена над 7500 долара, като някои модели могат да развият скорост до 180 км/ч. Всъщност най-скъпият автомобил, произведен през 20-те години, e Type 41 Bugatti, като според историческите записки моделът е струвал 500 000 франка (около 20 000 долара).