Технологията deepfake ще доведе и до създаването на фалшиви медицински досиета, фалшиви резултати от скенери и рентгенови снимки. Това каза Петко Карамочев, основател на INDUSTRIA.tech, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria. По думите му тук идва и ролята на непроменимите бази данни, които не могат да бъдат хакнати или променени, като може би оттам ще трябва да търсим информация.
Според Карамочев предстои да видим фалшификати в много различни сфери на живота, а скоро ще има и фалшификации на стила на писане на известни автори.
Голямото предизвикателство от развитието на deepfake технологията е пред публичните личности, които ще трябва да свикнат, че все по-често тя ще се използва, каза още експертът. Според него на предстоящите избори в САЩ най-вероятно ще се наблюдава засилено използване на технологията.
Проблемът идва, ако обществеността не може да различи истината от фалшификата, като има нужда от осведомителна кампания, която да обясни на хората как работи deepfake, каза още Карамочев.
По-думите му Европейският съюз е реагирал рано, работейки по законодателство за изкуствения интелект (AI), в което се категоризират видовете AI според риска, който създават за обществото. В този закон ЕС обръща внимание и на deepfake съдържанието, но Карамочев обясни, че все пак индустрията изпреварва регулаторите.
„Социалните мрежи печелят от deepfake съдържанието. Ако те нямат много посетители, ако нямат шокиращо съдържание, което да стигне до стотици милиони души, те няма да могат да съществуват“, каза още експертът, но допълни, че е необходима регулация.
„С появата на Gemini – новият продукт, който обединява няколко AI продукта на Google, те обявиха още в самото начало, че ще приложат всички необходими практики, за да регулират и да се саморегулират, когато става въпрос за показване на съдържание, за да не могат техните протоколи, алгоритми и модели да бъдат използвани за създаване на подобно съдържание. Роля имат и масовите медии, и академичната общност, и гражданското общество, да може да филтрира и да си създаде критично мислене. Ние трябва да го правим особено сред нашите деца – да го създадем, за да могат да не вярват на всичко, което виждат, защото в момента е изключително лесно да генерираш каквото си поискаш“, каза той.
Тепърва ще се появяват институции на държавно ниво, които да следят за подобен тип материали. Според специалиста и в България до 1-2 г. ще заработи специално AI бюро, което да се занимава с такива въпроси.
Карамочев препоръча да се използват няколко източника за проверка на информация и да не се вярва на всичко в интернет.
Целия коментар гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да намерите тук.


147 години от създаването на МВР
Григор Димитров бележи победи на "Уимбълдън"
По-евтини чушки, картофи и моркови, но по-скъпи краставици и домати на борсите у нас
Украйна удари голям петролен терминал в Санкт Петербург
Известен лекар катастрофира в Добрич, ще го оперират във Варна
Вашингтонският монумент разказва 250г история
Унгария внася конституционен законопроект за отстраняване на президента
Жадната за енергия Азия вече извлича поуки от кризата в Иран
Lindt се насочва към най-слабото си тримесечие от 17 години
Напрежението в Ормуз пренасочва вниманието към пролива Малака
Британец си купи къща за 58 000 евро, колите в нея са за над 1 милион
Как Bora преобърна историята на Maserati
Toyota и Kawasaki форсират развитието на водородни системи
От първоаприлска шега до реалност - BMW M2 Dakar от Дубай
Електрическите коли в ЕС могат да заменят 190 млн барела петрол годишно
Мъж е с прерязана ръка след трудова злополука в Разградско
Хотелиери и ресторантьори в Созопол: Сезонът започна повече от успешно
ВиК авария в Пловдив превърна улица в "Кючук Париж" в кално езеро