Човешки отпадъци, празни кислородни бутилки, кухненски остатъци и изхвърлени стълби.
Шерпи, работещи на връх Еверест, носят всичко това и още – по 20 килограма на човек – докато преминават четиричасов преход, пресичайки ронещ се ледник и коварни цепнатини, за да донесат боклука обратно в базовия лагер.
По време на последния катерачески сезон, те получиха нова помощ от два гигантски дрона на SZ DJI Technology, които могат да завършат същото пътуване за шест минути, споделяйки задачата да разчистят нарастващия обем боклук, натрупан на най-високия връх в света, пише Bloomberg.
Дронове се ползват, за да извозват боклука от Лагер 1 на Еверест, който се намира на 6065 метра надморска височина, до базовия лагер, на около 700 метра по-долу. След като DJI FlyCart 30 достави провизии като въжета и стълби нагоре по върха, шерпите закачат торба за боклук, пълна с отпадъци, за обратното пътуване на дрона, докато той бръмчи надолу по планината, звучейки като огромен комар.
Между средата на април и средата на май дроновете, управлявани от базираната в Непал фирма Airlift Technology, са обработили над 280 килограма боклук, твърди Комисията за контрол на замърсяването в Сагарматха, местна неправителствена организация, която управлява събирането на боклук на Еверест.
Дроновете са част от нарастващите усилия за почистване на склоновете на планината, която е толкова осеяна с боклук, че е наричана „най-високото сметище в света“. Ползването на роботи може не само да помогне за ускоряване на процеса, но и да намали опасността за шерпите, които от десетилетия носят боклук надолу по коварния връх.
„Много сме щастливи“, казва Лхакпа Нуру Шерпа, 33-годишен шерпа от местната фирма за експедиции Asian Trekking, който е достигал върха на Еверест 15 пъти. Той смята, че около 70% от боклука, обикновено извозван от планината от екипа му, е бил транспортиран с дронове тази година.
„Когато слизате от Лагер 1 и е топло, можете да усетите миризма на боклук“, а това е причинило дихателни проблеми на някои шерпи, посочва той. „Искаме повече дронове, носещи по-тежки товари.“
8849-метровият Еверест се покрива с все повече боклук от 90-те години на миналия век насам, когато посещенията там набират популярност след множество успешни опити за изкачване на върха. По време на сезона за катерене, който обикновено продължава от края на април до края на май, десетки хиляди хора се отправят към базовия лагер, въпреки че само стотици се опитват да достигнат върха всяка година.
Проблемът с боклука на Еверест е най-лош в лагерите на по-голяма надморска височина, които са и по-трудни за почистване предвид логистичните пречки за достигане до тях. От 2019 г. насам непалската армия и шерпите работят заедно, за да премахнат повече от 100 тона отпадъци от планината и няколко околни върха. През последното десетилетие правителството въведе и правила, изискващи от катерачите, които се осмеляват да се изкачат над базовия лагер, да носят обратно поне 8 килограма боклук всеки, или рискуват да загубят депозита от 4000 долара, който посещаващите планината трябва да платят.
Климатичните промени само засилват неотложността на почистването на Еверест. Сняг и лед се топят, разкривайки трупани с десетилетия отпадъци, които могат да замърсят водните пътища, захранвани от оттичащите се води и които се стичат до селата отдолу. За да се борят с рисковете от човешки отпадъци, разпространяващи болести като холера, местните власти миналата година въведоха разпоредби, задължаващи катерачите да ги съхраняват в торбички, за да бъдат върнати обратно в базовия лагер.
В същото време повишаващите се температури правят събирането на боклук по-опасно. Ледът отслабва, цепнатините се разширяват, а топящата се вода в ледника Кхумбу - разположен между базовия лагер и Лагер 1 - причинява по-бързо срутване на ледените блокове.
На по-ниска надморска височина ледопадът Кхумбу в началото на ледника „е най-опасната част от планината и към края на сезона започва да се топи“, каза Тензинг Дейвид Шерпа, директор в Asian Trekking, в която работят около 30 шерпи. „Много по-безопасно е дронове да свалят отпадъците.“
Китайските дронове, които струват 70 хил. долара всеки, могат да летят при температури от минус 20°C и да се справят със скорост на вятъра над 40 км/ч. Asian Trekking заяви, че ще плати за оборудването на Airlift и услугите за извозване на боклук, ако компанията за дронове реши официално да ги предлага на пазара.
Въпреки това има ограничения. Дроновете не могат да достигнат по-високи лагери, където въздухът е твърде разреден за летене. Времето на голяма надморска височина също така може да е непостоянно и по време на полет през април, дрон автоматично отвори парашут, когато скоростта на вятъра достигна над 60 км/ч. След това машината беше повлечена и повредена от по-нататъшни пориви.
Инцидентът подчертава необходимостта от специализирана застраховка преди разширяването на проекта, твърди Церинг Шерпа, главен изпълнителен директор на SPCC. Такива полици в момента не са лесно достъпни и „ако нямаме никаква застраховка, това е проект с много висок риск“, посочва той.
Airlift, която работи с непалските власти, планира да изпробва повече модели дронове на Еверест и другите осемхилядници в страната, разкри съоснователят Милан Пандей.
Най-малко пет други производители на дронове от САЩ и Европа вече са се свързали с Airlift, предлагайки оборудването си за тестване, казва Пандей. На тези височини „ние сме единствената компания в света, която извършва тази операция“.