Целта на кохезионната политика е дългосрочна, посочи експерт

Целта на кохезионната европейска политика е не да се гонят краткосрочни, а дългосрочни цели. Това каза икономистът проф. Димитър Хаджиниколов от УНСС, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria.

Експертът коментира влиянието на европрограмите върху българската икономика.

"Т.нар. частни инвестиции се реализират основно чрез купуване на машини - няма мултиплициращ ефект. Когато искаш да постигнеш дългосрочен ефект, трябва да целиш подобряване на инвестиционния климат, за да бъде привлечен инвестиционен капитал".

"Инвестициите в МСП, които се изразяват в закупуване на оборудване, могат да решат временно проблемите на фирмата, но няма да създадат инвестиционна среда, която да реши проблемите на икономиката в големи мащаби. Това може да стане само ако имаме добра инфраструктура - не само транспортна, но и енергийна, и ВиК. Целта на кохезионната политика е да направим еднородна среда. Целта е по някакъв начин да се генерира растеж, обясни проф. Хаджиниколов.

Според него около 30% от инвестициите, които се правят у нас, са държавни, докато в развитата част на ЕС те са само около 15%.

„С тези 30% компенсираме частните инвестиции, чийто обем е по-малък, но и инвестициите от домакинствата, които почти липсват. Пазарът на акции е неразвит“, категоричен е икономистът.

Той е на мнение, че „все още не е катастрофално, че засега има ниско усвояване на евросредства в България.

„Това е донякъде обяснимо. Дори и когато изтече периодът 2020 г., ние имаме още две години, които също могат да се реализират проекти, които са стартирали", коментира преподавателят от УНСС.

По думите му е нормално 1 млрд. лв, които са усвоени от европейските пари, да генерират ръст на БВП. 

„Положително е, че те генерират този растеж от 1,7%. Това е най-синтезираният показател, защото ние изоставаме все още по БВП, пресметна ученият. – Това е догонващо развитие, което би трябвало да се стимулира. Именно това е целта на кохезионната политика – брутният вътрешен продукт да расте. Другото което е положително е в заетостта. Тук обаче е важно дали има устойчивост, защото много от проектите създават временна заетост. Важно е какво ще се случи след края на изпълнението им."

Проф. Хаджиниколов съветва да има балансирано въздействие в търговията и да няма нарастване на вноса за сметка на износа, защото „постоянно имаме търговски дефицит, който натрупва задължения и това е натиск върху икономиката“.

„Повечето от машините и оброрудването, които са повечето частни инвестиции, които се отчитат, са от внос, защото много от проектите предвиждат закупуването им, а това стимулира импортът“, напомни той.

Как ще се отразят инвестициите върху текущата сметка на платежния баланс? Какви са дългосрочните ефекти на инвестиционната програма?

Вижте повече във видеото!