Размива ли се границата между регулации за фалшиви новини и цензура в интернет?

В България няма специализирано законодателство, което да е директно насочено към фалшиви новини. Това важи и за много други европейски държави, защото преценката как точно се определя коя новина е фалшива и как се разграничава мнението от твърдението за някакъв факт, винаги е много деликатно. Това мнение изрази в предаването „Бизнес старт” на Bloomberg TV Bulgaria адвокат Десислава Кръстева, старши правен експерт във фондация "Право и Интернет".

По думите ѝ хакерските атаки срещу училищата, които се случват в последните няколко дни в България, показват, че в публичния сектор трябва да се насочат системни усилия в посока на това да се гарантира адекватно ниво на киберсигурност.

Адвокатът се надява да постигнем по-висока информационна култура за работа с новите технологични инструменти, които ни дават много възможности да се ориентираме в информационния поток. Затова Десислава Кръстева настоява да се правят инвестиции в информационна култура, която да отсява фактите от търсенето на сензация и слухове. Тя потвърди, че държавите подхождат много предпазливо, когато става въпрос за регулации, свързани с фалшиви новини. „А когато говорим за социалните мрежи – тъй като там нямаме дори медии, е още по-деликатно“, обясни адвокатът.

Запитана как могат банковите власти да направят оценка на влиянието на социалните медии, защото очевидно линията между слух и коментар е много тънка, Десислава Кръстева посочи, че не би могло да се въведе санкция или забрани за изказване на мнение. „Това би противоречало на принципите, заложени в демократичното общество. Но вече има регулации, които са насочени към онлайн платформите. Миналата година бяха приети два ключови регламента за Европейския съюз за цифровите пазари и за цифровите услуги. Предвидени за сериозни задължения особено на големите онлайн платформи да извършват определени оценки на риска и определени действия за премахване на незаконно съдържание”, коментира тя.

Кръстева напомни, че кибератаките са част от съвременните инструменти за водене на война и това се видя не само в атаките срещу Украйна, но и към други държави. „Законодателство в тази сфера се развива и догодина ще влезе в сила нова директива с доста нови изисквания в областта на киберсигурността“, съобщи адвокатът.

Какво се промени в защитата на институциите след кибератаките срещу „Български пощи“? Стана ли банковата криза плод и на социалните медии? Какви правни мерки трябва да се вземат в помощ на банковите институции, жертва на слухове? Как да се защитаваме от фишинг атаки?

Целия разговор може да видите във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт” гледайте тук.