IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

НСИ потвърди икономическото забавяне през третото тримесечие въпреки леката ревизия нагоре

Икономиката очаквано забавя ръста си спрямо по-бързото разширяване през предишните месеци, но едва ли ще има рецесия

12:02 | 07.12.22 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Снимка: Evgeniy Maloletka/Bloomberg
Снимка: Evgeniy Maloletka/Bloomberg

Националната статистика ревизира леко нагоре ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на България за третото тримесечие. Според НСИ през третото тримесечие БВП се е увеличил с 3,3% (3,2% при предходната прогноза) в сравнение с третото тримесечие на 2021 г. на фона на сложната политическата обстановка, която обхвана страната през периода, понижените оценки на редица световни и европейски институции за растежа през следващата година при по-оптимистични прогнози за тази и очакванията на централната банка за забавяне на икономическата активност през второ полугодие.

Това е най-бавният растеж от първото тримесечие на 2021 г., като икономиката се сви отчасти поради страничните ефекти от войната в Украйна. Забавиха се както потреблението на домакинствата (3,3% спрямо 3,9% през второто тримесечие), така и правителствените разходи (7,7% спрямо 10,3%), което бе очаквано на фона на липсата на редовен кабинет, политическата несигурност и рокадите във властта. Инвестициите в основен капитал продължиха да намаляват (-6,1% спрямо -9,5%). Същевременно нетното външно търсене допринесе положително за растежа, тъй като износът (11,1% спрямо 8,5% през второто тримесечие) нарасна по-бързо от вноса (9,3% спрямо 12,4% през второто тримесечие).  

Ръстът спрямо второто тримесечие на 2022 г. остава непроменен – с 0,6% по сезонно изгладени данни. Данните са в синхрон с очакванията на повечето икономисти за постепенно забавяне на темпа на растеж на българския БВП паралелно с този в останалите държави от Европейския съюз.

 

Наскоро и Европейската комисия предупреди, че високите енергийни цени, намалялата покупателната способност на домакинствата, по-слабата външна среда и по-затегнатите условия на финансиране заради растящите лихви ще насочат повечето държави към рецесия през последното тримесечие на тази година. В прогнозата ѝ се залага едва 0,3% ръст на европейската икономика догодина с надежда, че потапянето ще е кратко и напролет повечето държави ще започнат да се възстановяват. 

През третото тримесечие брутната добавена стойност (БДС) се повишава с 3,1% на годишна база и с 0,6% на тримесечна база (данните са предварителни и сезонно изгладени).

През третото тримесечие на 2022 г. в номинално изражение БВП възлиза на 44,959 млрд. лв. по текущи цени, а  на човек от населението1 се падат 6601 лв. от стойностния обем на показателя. 

Така и ревизираните данни показват, че за периода между юли и септември българската икономика е растяла с по-бавен темп на фона на отчетените от НСИ в първата половина от годината ръстове от по 5%. Основният забавящ фактор остава потреблението - неговият прираст се забавя и на годишна база до 4,1%, което е очаквано на фона на високата инфлация. През този период инфлацията се ускоряваше през всеки следващ месец и през септември достигна до 18,7%, преди да се успокои и да започне да отстъпва. 

Високата инфлация натежава върху частното потребление, но потребителското доверие се подобри след първоначалния спад през 2022 г. Недостигът на работна ръка е значителен, а безработицата остава ниска. Растежът на реалните заплати се задържа, макар и с по-бавни темпове - поради високото номинално увеличение на заплатите и регулираните цени на енергията.

По отношение на компонентите на крайното използване влияние за регистрирания икономически ръст има крайното потребление с увеличение от 4,1%. През третото тримесечие на 2022 г. износът на стоки и услуги се увеличава с 11,1%, а вносът на стоки и услуги - с 9,3% в сравнение с третото тримесечие на 2021 г. по сезонно изгладени данни.

Все пак на фона на ЕС България остава сред най-силно представящите се икономики, но забавената икономическа активност в еврозоната неминуемо ще започне да се пренася в страната. Засега обаче няма нито една прогноза от международна или места институция, която да предвижда каквато и да е рецесия за страната в базовия си сценарий.

България се сблъсква със слабия растеж на основните си търговски партньори, като търговията с Русия и Украйна е сравнително ограничена, но стабилна, очерта в свой скорошен доклад и ОИСР. Газът играе незначителна роля в енергийния микс на страната, в който преобладава електроенергията от ядрени централи и въглища, произвеждана на ниска цена и изнасяна за съседните държави. В България имаше силен приток на украински бежанци, но много от тях вече са напуснали страната. Мерките за енергийна подкрепа, прилагани от есента на 2021 г., трябва да бъдат по-целенасочени и постепенно да бъдат преустановени, когато това е възможно.

Последна актуализация: 13:41 | 07.12.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Икономика и макроданни виж още

Коментари

Финанси виж още