НСИ потвърди икономическото забавяне през третото тримесечие въпреки леката ревизия нагоре

Националната статистика ревизира леко нагоре ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на България за третото тримесечие. Според НСИ през третото тримесечие БВП се е увеличил с 3,3% (3,2% при предходната прогноза) в сравнение с третото тримесечие на 2021 г. на фона на сложната политическата обстановка, която обхвана страната през периода, понижените оценки на редица световни и европейски институции за растежа през следващата година при по-оптимистични прогнози за тази и очакванията на централната банка за забавяне на икономическата активност през второ полугодие.

Това е най-бавният растеж от първото тримесечие на 2021 г., като икономиката се сви отчасти поради страничните ефекти от войната в Украйна. Забавиха се както потреблението на домакинствата (3,3% спрямо 3,9% през второто тримесечие), така и правителствените разходи (7,7% спрямо 10,3%), което бе очаквано на фона на липсата на редовен кабинет, политическата несигурност и рокадите във властта. Инвестициите в основен капитал продължиха да намаляват (-6,1% спрямо -9,5%). Същевременно нетното външно търсене допринесе положително за растежа, тъй като износът (11,1% спрямо 8,5% през второто тримесечие) нарасна по-бързо от вноса (9,3% спрямо 12,4% през второто тримесечие).  

Ръстът спрямо второто тримесечие на 2022 г. остава непроменен – с 0,6% по сезонно изгладени данни. Данните са в синхрон с очакванията на повечето икономисти за постепенно забавяне на темпа на растеж на българския БВП паралелно с този в останалите държави от Европейския съюз.

Наскоро и Европейската комисия предупреди, че високите енергийни цени, намалялата покупателната способност на домакинствата, по-слабата външна среда и по-затегнатите условия на финансиране заради растящите лихви ще насочат повечето държави към рецесия през последното тримесечие на тази година. В прогнозата ѝ се залага едва 0,3% ръст на европейската икономика догодина с надежда, че потапянето ще е кратко и напролет повечето държави ще започнат да се възстановяват. 

През третото тримесечие брутната добавена стойност (БДС) се повишава с 3,1% на годишна база и с 0,6% на тримесечна база (данните са предварителни и сезонно изгладени).

През третото тримесечие на 2022 г. в номинално изражение БВП възлиза на 44,959 млрд. лв. по текущи цени, а  на човек от населението1 се падат 6601 лв. от стойностния обем на показателя. 

Така и ревизираните данни показват, че за периода между юли и септември българската икономика е растяла с по-бавен темп на фона на отчетените от НСИ в първата половина от годината ръстове от по 5%. Основният забавящ фактор остава потреблението - неговият прираст се забавя и на годишна база до 4,1%, което е очаквано на фона на високата инфлация. През този период инфлацията се ускоряваше през всеки следващ месец и през септември достигна до 18,7%, преди да се успокои и да започне да отстъпва. 

Високата инфлация натежава върху частното потребление, но потребителското доверие се подобри след първоначалния спад през 2022 г. Недостигът на работна ръка е значителен, а безработицата остава ниска. Растежът на реалните заплати се задържа, макар и с по-бавни темпове - поради високото номинално увеличение на заплатите и регулираните цени на енергията.

По отношение на компонентите на крайното използване влияние за регистрирания икономически ръст има крайното потребление с увеличение от 4,1%. През третото тримесечие на 2022 г. износът на стоки и услуги се увеличава с 11,1%, а вносът на стоки и услуги - с 9,3% в сравнение с третото тримесечие на 2021 г. по сезонно изгладени данни.

Все пак на фона на ЕС България остава сред най-силно представящите се икономики, но забавената икономическа активност в еврозоната неминуемо ще започне да се пренася в страната. Засега обаче няма нито една прогноза от международна или места институция, която да предвижда каквато и да е рецесия за страната в базовия си сценарий.

България се сблъсква със слабия растеж на основните си търговски партньори, като търговията с Русия и Украйна е сравнително ограничена, но стабилна, очерта в свой скорошен доклад и ОИСР. Газът играе незначителна роля в енергийния микс на страната, в който преобладава електроенергията от ядрени централи и въглища, произвеждана на ниска цена и изнасяна за съседните държави. В България имаше силен приток на украински бежанци, но много от тях вече са напуснали страната. Мерките за енергийна подкрепа, прилагани от есента на 2021 г., трябва да бъдат по-целенасочени и постепенно да бъдат преустановени, когато това е възможно.