Стабилността е по-скоро изключение в исторически план

С края на годината дойде дългогодишният ритуал анализаторите да публикуват прогнози за следващата година, като често те са придружени от оценки на настроенията, пише главната редакторка за САЩ на Financial Times Джилиън Тет.

Интересно е едно изследване на глобалната консултантска фирма AlixPartners. То анкетира около 3000 бизнес ръководители по целия свят относно техния опит, като заключава, че около три четвърти са изправени пред високо ниво на стрес от световните събития в момента, а 70 процента смятат, че работните им места са изложени на риск. Забележителните 98 процента вярват, че техните бизнес модели ще трябва да се променят през следващите три години.

Би било погрешно да се правят окончателни изводи от едно проучване, най-малкото от такова, проведено от консултанти, чиято работа е да идентифицират проблеми за решаване. Но посланието на Alix не е единствено. Проучване на списание Chief Executive показва, че макар мнозинството от бизнес лидерите да очакват по-добри приходи през следващите 12 месеца (като увереността им е леко повишена спрямо месец по-рано), същото усещане за „глобална и вътрешна несигурност“ е проникнало в мисленето им.

Наистина, в разговори с бизнес лидери, думите „сътресение“ и „несигурност“ постоянно изникват. „Що се отнася до последните десетилетия, това усещане за дезориентация е ново“, коментира колумнистът от FT Адам Тууз, който е професор по история в Колумбийския университет в Ню Йорк. В неотдавнашна статия той съживи една стара дефиниция, „поликриза“, за да улови сегашното усещане за множество шокове. Това сътресение не е съзидателното разушение, подкрепяно по време на ерата на стартъпите еднорози (компании, достигнали капитализация от 1 млрд. долара – бел. прев.). Сегашното сътресение е лошо.

Какво обяснява целия този страх? Светът се тресе от ударни вълни, породени, наред с други неща, от войната в Украйна, възхода на изкуствения интелект и пандемията от Covid-19. Проучването на Alix показва, че 88 процента от респондентите смятат, че трябва да преконфигурират веригите си за доставки, за да се справят с деглобализацията, докато по-малко мнозинство от 56 процента смята, че технологичните иновации се случват толкова бързо, че тяхната компания не може да върви в крак с тях.

Отвъд конкретните заплахи друго обяснение може да е когнитивният шок. Повечето бизнес лидери днес – заедно с всеки друг от поколението Х (родените между 1965 и 1980 г. – бел. прев.) – изградиха кариерите си в свят, в който се смяташе за нормално да има усещане за стабилност и да могат да се правят дългосрочни прогнози. Края на 20-ти и началото на 21-ви век беше време, когато друга фраза нашумя: „Голямата умереност“. А именно, идеята, че инфлацията е ниска, а растежът толкова стабилен, че бизнес цикълът е почти мъртъв.

Това беше и времето, когато историкът Франсис Фукуяма провъзгласи края на историята и макар отдавна да е изяснил, че всъщност не е смятал, че „историята“ е спряла, основната идея, от която бе погълнато това поколение беше, че историята неумолимо върви в една посока, ставайки по-демократична, по-глобализирана и по-капиталистическа. Всичко това беше определено като „прогрес“.

От 2008 г. насам обаче станахме свидетели как историята може да върви в обратната посока: глобализацията, капитализмът на свободния пазар и демокрацията бяха атакувани.

Междувременно Голямата умереност беше разкрита като илюзия или, може би по-точно, като вид финансов инженеринг, поддържан за определен период от прекалено разхлабените кредитни условия. Прогнозирането на следващите 50 години вече не изглежда много рационално.

Някои биха казали, че тази промяна е просто връщане на света към историческата норма. В края на краищата по-голямата част от човечеството в повечето епохи се е сблъсквало с нестабилност и често с насилие. Последните няколко десетилетия бяха отклонение.

Това не е особено утешително за тези, които са на първа линия на кризата. Хората приемат, че условията, при които са израснали, са „нормални“ и всичко останало не е. Може би повечето от участниците в проучването биха приели, че скоро вероятно ще се върнем към стабилността от миналото.

Но някак се съмнявам. Ключовият момент, който трябва да запомним, е следният: историята показва, че сътресенията от война или нещо друго пораждат не само ужасни разходи, но и създават възможности за някои. Компанията Sony се роди, когато Втората световна война разби дотогава стабилното японско общество. Америка стана доминираща в световното индустриално производство след разрушението на Европа. В края на краищата думата „сътресение“ идва от латинското „разбивам“.