Глобалният дълг е близо до рекорден връх, по-високите лихви водят до криза на приспособяването

Глобалното дългово бреме е нараснало с 8,3 трлн. долара през първото тримесечие до близо рекорден връх от 305 трлн. долара, докато световната икономика е изправена пред „криза на приспособяването“ към бързото затягане на паричната политика от централните банки, показва внимателно следен доклад на Института за международни финанси (IIF), цитиран от CNBC.

Комбинацията от високи дългови нива и растящи лихви тласка нагоре разходите за обслужване на дълга, предизвиквайки притеснения за задлъжняването във финансовата система, отбелязва институтът.

Централните банки в цял свят повишават лихвите от над една година насам в стремежа си да укротят високата инфлация. Федералният резерв в САЩ съобщи по-рано този месец, че вдига основната си лихва до целеви диапазон от 5%-5,25%, най-високото ниво от август 2007 г.

„Сега, когато финансовата среда е на най-рестриктивните си нива от финансовата криза през 2008-2009 г., кредитна криза би предизвикала по-високи нива на спиране на плащанията и ще доведе до повече „зомби фирми“, които вече достигат 14% от листнатите в САЩ компании“, отбелязва IIF в тримесечния си доклад за глобалния дълг, публикуван късно в сряда.

Резкият ръст на глобалното дългово бреме през трите месеца до края на март е второ поредно тримесечие на повишаване след две тримесечия на резки спадове при агресивното затягане на паричната политика миналата година. Нефинансовите корпорации и държавният сектор са стимулирали голяма част от ръста.

„На ниво от близо 305 трлн. долара глобалният дълг сега е с 45 трлн. долара повече от равнището му преди пандемията и се очаква да продължи да расте бързо. Въпреки притесненията от потенциална кредитна криза след сътресенията в банковите сектори в САЩ и в Швейцария напоследък, нуждите от вземане на заеми на правителствата остават високи“, отбелязва IIF.

Базираната във Вашингтон организация съобщи, че застаряващото население, растящите здравни разходи и значителният недостиг на финансиране за климата подлагат на натиск счетоводните баланси на правителствата. Националните разходи за отбрана се очаква да растат в средносрочен план заради повишеното геополитическо напрежение и това може да засегне кредитния профил както на държавните, така и на корпоративните кредитополучатели, прогнозира IIF.

„Ако тенденцията продължи, това ще има значителни последици за международните дългови пазари, особено ако лихвите останат по-високи за по-дълго време“, отбелязват авторите на доклада.

Общият дълг на страните с нововъзникваща икономика е достигнал нов рекорден връх от над 100 трлн. долара, около 250% от БВП, това е ръст спрямо 75 трлн. долара през 2019 г. Китай, Мексико, Бразилия, Индия и Турция имат най-голям принос за ръста на дълга.

На развитите пазари Япония, САЩ, Франция и Великобритания са отчели най-силен ръст през тримесечието.

Бързото затягане на паричната политика показва крехките ликвидни позиции на редица малки и средни банки в САЩ и доведе до поредица от фалити и спасявания през последните месеци. Последвалата пазарна паника в крайна сметка се разпространи към Европа и наложи извънредната продажба на швейцарския гигант Credit Suisse на UBS.

IIF отбелязва, че корпорациите са преживели „криза на адаптацията“ при „новия паричен режим“.

„Макар че банковите фалити напоследък изглеждат повече изключение, отколкото системни, а американските финансови институции има далеч по-малък дълг (78% от БВП), отколкото преди кризата през 2007-2008 г. (110% през 2006 г.), опасенията от зараза предизвикаха значително изтегляне на депозити от американски регионални банки“, отбелязва IIF.

„Предвид централната роля на регионалните банки в кредитното посредничество в САЩ притесненията за техните ликвидни позиции може да доведат до рязко свиване на кредитирането на някои сегменти“, се казва в доклада.

Свиването на кредитирането може да засегне особено малкия бизнес и да предизвика по-високо ниво на спрени плащания и повече „зомби фирми“.

Зомби фирмите са компании с печалби, които са достатъчни да им позволят да продължат да оперират и да плащат лихвата по дълга си, но не и да изплатят дълга, а това означава, че генерираните средства незабавно отиват за погасяване на задълженията. По този начин компанията е „нито мъртва, нито жива“.

„Смятаме, че около 14% от американските компании може да бъдат считани за зомби, като техният дял е значителен в секторите на здравеопазването и информационните технологии“, отбелязват авторите на доклада.