Кой спечели и кой изгуби най-много от инфлацията в Европа

Неочакваното забавяне на инфлацията в еврозоната – до 2,4% от 10,6% преди година, ще ограничи бремето върху европейските икономики и ще намали риска някои европейски гласоподаватели да изберат демагогски лидери. Новините обаче не са само добри. Въпреки спада този епизод на инфлация отразява продължаващата неспособност на страните от ЕС да балансират интересите на млади и стари, пише редакторът на Bloomberg Тайлър Коен.

Както показват последните проучвания, скорошната инфлация е била много скъпа. Инфлацията от 2021-22 г. е струвала над 3% от националния доход във Франция, Германия и Испания, както и около 8% от националния доход в Италия. Това са по-високи разходи, отколкото типична рецесия би донесла.

Учудващо е колко голяма част от тези разходи падат върху възрастните хора, което е и една от причините понижаването на инфлационните нива да е такъв приоритет. Възрастните хора обикновено имат най-много натрупани спестявания и по-малко време да компенсират за инфлационни загуби чрез последващо натрупване. По-старите хора освен това обикновено притежават домовете си, затова са изправени пред по-високи сметки за отопление, когато цените на енергията се вдигат. Като цяло, през последните няколко години домакинство от пенсионери с ниски доходи в Италия може да е преживяло свиване на доходите с до 20%, докато при домакинствата с хора на средна възраст в еврозоната този процент е може би 5 на сто.

През най-скорошния инфлационен епизод нито имотите, нито акциите се оказаха добри защити срещу инфлацията. Причината отчасти е, че значителна част от инфлацията се дължеше на шокове от енергийните цени, които понижават стойността на повечето активи.

И все пак възрастните хора със сигурност не оформят цялата история. Не всички изгубиха от инфлацията. Младите домакинства в Испания например са спечелили над 5% в доходи. Най-лесният начин едно домакинство да спечели от инфлацията е неговите дългови задължения да спаднат в реална, коригирана спрямо инфлацията стойност. Средно е по-вероятно младите хора да имат дългове, отколкото по-възрастните, а и да притежават по-малко активи. Инфлацията има тенденция и да намалява стойността на наемните работни места, например в академичните среди, и е по-малко вероятно по-младите хора да заемат такива длъжности. Младите също така обикновено имат повече време в живота си, за да се приспособят към негативните икономически сътресения, например чрез географска или професионална миграция.

Като цяло около 30% от домакинствата в еврозоната са спечелили от инфлационния шок. Почти половината от европейците на възраст 25-44 години са се възползвали.

Макар че съществуването на толкова много спечелили е добра новина, има обезпокоителни последици за по-широкия европейски проект. За съжаление, много европейски политики служат повече на интересите на възрастните, отколкото на интересите на младите. Държавните бюджети се разпределят за пенсии и схеми за социално осигуряване, докато иновациите и създаването на работни места не са приоритетни. Като цяло запазването се цени повече от промяната.

Европейските икономики губят относителен статут и влияние по света и толкова много от важните постижения на Европа изглежда остават във все по-отдалечаващото се минало. Мерките за обществено здраве в Европа често носят големи ползи за младите, но талантливите млади европейци са склонни да мигрират повече към Северна Америка, отколкото обратното. Бързото забавяне на инфлацията в еврозоната е желателно, но също така е още един начин, по който европейските политики служат предимно на интересите на по-възрастните.

До степента, в която инфлацията частично обърна тези тенденции, тя беше светъл лъч в иначе мрачното макроикономическо време. Но това не беше нито устойчиво, нито съзнателно. Не е същото като всички големи европейски държави да са взели съзнателно решение да подкрепят политики, които са в полза на младите. Всъщност този инфлационен епизод може още повече да накара по-възрастните избиратели да преразгледат бъдещата политика спрямо своите интереси.

Покойният икономист Мансър Олсън обобщи, че обществата стават склеротични, освен ако по някакъв начин не разтърсят своите елити и не разхлабят хватката на своите доминиращи групи по интереси. Той предполага, че Япония и Германия са се разраснали толкова бързо след Втората световна война отчасти защото са я загубили. Въпреки значителните политически катаклизми и несигурността в много европейски страни – а и на други места по света – днес няма смущения в управлението, сравними с тези, които светът видя преди осем десетилетия. Връщането на по-ниски нива на инфлация в еврозоната показва, че този кратък експеримент за „повторно смесване на елитите“ е приключил.

Освен ако Европа не се постарае повече, за да подобри основните перспективи на своите млади работници и предприемачи, фискалните проблеми и проблемите с икономическия растеж ще се ускорят. Следващия път темповете на инфлация може да са още по-високи.