Защо Китай не може да избяга от цикъла на дефлация?

Спиралата на дефлацията в Китай се оказва трудна за преодоляване. Общите цени във втората по големина икономика в света спадат вече две поредни години и ако през 2025 г. те отново се понижат, както прогнозират много анализатори, това ще бъде най-дългата дефлационна серия в страната от 60-те години на миналия век насам, пише Bloomberg.

Потребителските цени през януари и февруари тази година бяха на отрицателно ниво за първи път от четири години насам. Базисната инфлация - която изключва волатилните цени на храните и енергоносителите - се забави с 0,1% през февруари, което е едва второто свиване за повече от 15 години.

Китайските политици обещаха да направят повече, за да подкрепят икономическия растеж и да намалят спада на цените. Те направиха някои от най-директните си изказвания относно паричните и фискалните стимули от години насам, тъй като Пекин се бори с подновена търговска война със САЩ след завръщането на президента Доналд Тръмп в Белия дом. Наложените от него 20% мита върху китайските стоки вече забавиха растежа на износа и натежаха върху бизнеса.

Какво представлява дефлацията?

Терминът описва ситуация, при която е налице трайно понижение на цените на стоките и услугите в цялата икономика. Не бива да се бърка с дезинфлацията, която означава, че цените продължават да растат, само че не толкова бързо. Последното се случва в САЩ, където годишният растеж на цените се забавя значително от средата на 2022 г. насам.

Защо Китай преживява дефлация?

Цените в САЩ и други големи икономики се повишиха рязко, след пандемията от Covid-19, тъй като слабото търсене съвпадна с недостига на предлагането на много стоки. Прогнозите, че същото ще се случи и в Китай, се оказаха погрешни. Потребителската покупателна способност е слаба, а спадът в сектора на недвижимите имоти намали доверието, което накара хората да се въздържат от покупки на големи стоки.

Затягането на регулациите във високоплатените отрасли като технологичния и финансовия доведоха до съкращения и намаляване на заплатите, което допълнително намали желанието за харчене. Политическият тласък за развитие на производството и високотехнологичните стоки стимулира увеличаването на продукцията, но търсенето на тези стоки е слабо, което принуждава предприятията да намалят цените им.

Защо намаляването на цените може да бъде лошо?

На пръв поглед по-ниските цени изглеждат добри за потребителите, но това не означава непременно, че хората ще започнат отново да харчат. Всъщност те могат да се въздържат от покупка на скъпи стоки с надеждата, че цените ще паднат още повече.

Отлагането на потреблението би потиснало още повече икономическата активност, което ще намали печалбите на предприятията, ще понижи наемането на служители и инвестициите и ще окаже натиск върху доходите. Това може да доведе до нов спад в разходите и по-нататъшно намаляване на цените в низходяща спирала.

Дефлацията може също така да повиши равнището на „реалните“ или коригираните спрямо инфлацията лихвени проценти в икономиката. По-високите разходи за обслужване на дълга затрудняват инвестициите на предприятията, което от своя страна свива търсенето, предизвиквайки още по-голяма дефлация. Някои икономисти смятат, че подобна „дългова дефлация“ може да предизвика рецесия, тъй като хората не погасяват заемите си, а банките са в затруднена ситуация.

Защо дефлацията в Китай е трудна за преодоляване? 

Пекин реагира на предишни дефлации със силно облекчаване на паричната политика и големи фискални стимули. Но след пандемията правителството подходи по-предпазливо към стимулите, опасявайки се да не натовари икономиката с прекалено голям дълг.

А и политиците не са склонни да се върнат към старите си методи. Президентът Си Дзинпин е твърдо решен да насочи икономиката към нови двигатели на растежа, като например високите технологии.

В резултат на това мерките за стимулиране са сравнително ограничени, а инвеститорите остават донякъде песимистично настроени по отношение на икономическите перспективи. В знак на мрачното настроение доходността по 10-годишните държавни облигации спадна до рекордно ниско ниво в началото на годината.

Какво направи Пекин за борба с дефлацията?

През последните две години Китайската централна банка намали лихвените проценти няколко пъти, за да стимулира търсенето. Финансистите се опитват да обърнат пазара на недвижими имоти, като намаляват ограниченията за покупка и понижават прага за първоначалните вноски, както и лихвите по ипотечните кредити.

На банките беше наредено да отпускат повече кредити на строителните предприемачи, за да могат те да завършат спрените проекти, а местните власти бяха призовани да купуват непродадени апартаменти и да ги превръщат в общински жилища. Макар че политиците се въздържаха от раздаване на пари в брой на потребителите, те субсидираха покупката на автомобили и домакински уреди и предоставиха помощи на семейства и студенти с ниски доходи.

Широкият план за стимулиране, разгърнат от края на септември 2024 г., включваше програма на стойност 1,4 трилиона долара, която да помогне на местните власти да се справят с дълговете си. Мерките спомогнаха за подобряването на икономиката през последните месеци, но според икономистите не са достатъчни, за да обърнат тенденцията на спад на цените. Жилищният пазар остава слаб, а доверието все още е ниско.

Правителството обяви най-високото си рекордно ниво на заеми през 2025 г., като общият дефицит ще нарасне до 9,9% от брутния вътрешен продукт (БВП), в стремежа си да добави фискален стимул към икономиката. Но това все още е по-малко от мерките, които Поднебесната империя предприе при предишни спадове, или от тези, приети от други големи икономики по време на криза. САЩ например разшириха бюджетния си дефицит с повече от 13% от БВП в рамките на една година в първоначалния си отговор на пандемията от Covid-19.

Китайското правителство също така намали официалната си цел за потребителската инфлация до около 2% за 2025 г., което е най-ниското равнище от 2003 г. насам. Макар че тази цел до голяма степен се разглежда като таван, а не като задължение, корекцията надолу е мълчаливо признание, че по-бързият растеж на цените ще бъде предизвикателство.

Как се измерва дефлацията в Китай?

Съществуват три основни измерителя. Най-често цитираният е индексът на потребителските цени, който отразява промените в редица стоки и услуги, купувани от домакинствата. През ноември той отслабна до петмесечно дъно.

Индексът на цените на производител измерва промените в промишлените продукти, продавани от производителите, и се свива от повече от две години.

Дефлаторът на брутния вътрешен продукт се изчислява въз основа на разликата между номиналния и коригирания спрямо инфлацията прираст на БВП на икономиката. Той осигурява най-широкия измерител на ценовите промени в цялата икономика и е в най-дългата си дефлационна серия през този век.

При кои продукти в Китай се наблюдава най-голям спад на цените?

Напоследък транспортът е най-големият фактор за намаляване на потребителските цени, най-вече поради спада на цените на автомобилите и бензина. Производителите на автомобили, включително BYD, поискаха от доставчиците да намалят цените, което е сигнал за засилване на ценовата война на китайския автомобилен пазар.

Що се отнася до по-широката икономика, индустриалният сектор - включително преработващата промишленост - отбеляза най-дълбокото свиване на цените през 2024 г. въз основа на дефлатора на БВП на секторно равнище, изчислен от Bloomberg. Подкрепата на правителството за производството - от евтини заеми до благоприятни данъчни политики - увеличи предлагането на стоки, които потребителите се колебаят да купуват.

Близко след това беше спадът на цените в сектора на недвижимите имоти, където устойчивият имотен балон доведе до пренасищане на жилищните запаси.

Как митата на Тръмп ще се отразят на проблема с дефлацията?

Още преди да са изминали два месеца от завръщането му в Овалния кабинет, Тръмп наложи допълнителни мита върху всички китайски стоки, внасяни в САЩ. Пекин отвърна на удара с целеви налози върху американски продукти. Не е ясно дали Тръмп ще изпълни заканата си от предизборната кампания за повишаване на митата за Китай до 60%, но е вероятно по-нататъшно засилване на търговското напрежение между водещите икономики в света.

Има признаци, че и други страни могат да последват протекционистичния пример на Вашингтон. Южна Корея и Виетнам заявиха през февруари, че ще наложат мита върху вноса на китайска стомана, а Мексико обсъди подобни мерки със САЩ.

Всичко това намалява перспективите за растеж на износа на Китай през 2025 г. Експортът допринесе за една трета от икономическата експанзия на страната през миналата година. Ако производителите трябва да разчитат на местните купувачи в условията на по-слабо международно търсене, ще бъде още по-трудно да повишат цените у дома. Това може да засили дефлационния натиск.

Какво означава трайната дефлация в Китай за чуждестранните инвеститори?

Инвеститорите в китайски акции са изложени на свързаните с дефлацията спадове в печалбите на някои от китайските компании. Междувременно чуждестранните производители на първокласни автомобили и различни луксозни марки отбелязаха спад на продажбите в Китай, тъй като потребителите затегнаха разходите си.

Пазарът на облигации обаче е сред печелившите, тъй като нискорисковите държавни ценни книжа станаха по-привлекателни поради очакванията за агресивно намаляване на лихвените проценти от страна на Китайската централна банка.

Дефлацията в Китай би могла да намали и инфлационните ветрове в други части на световната икономика, тъй като намалените цени на китайските стоки означават по-евтин внос за търговските партньори.