УниКредит Булбанк: Инфлацията на потребителските цени ще започне да се успокоява

Българската икономиката е в силна позиция на прага на приемането на еврото, без значими макроикономически дисбаланси, ако изключим високите нива на неравенства в доходите и делът на хората изложени на риск от бедност и социално изключване. Този извод се налага от коментарите на главния икономист в УниКредит Булбанк Кристофор Павлов и на старшия икономист Елена Костадинова в макроикономическия им обзор.

Перспективата пред растежа на Брутния вътрешен продукт (БВП) остава благоприятна на фона на силното вътрешно търсене, което продължава да получава подкрепа от бързото нарастване на доходите и кредита за българските домакинства. Това са очакванията на икономистите след направените макроикономически и пазарни проучвания със статистически данни и информация, налична към 20 юли.

Според тях е реалистично да се реализира основният сценарий, който предвижда  инфлацията на потребителските цени да започне да се успокоява през оставащите месеци на тази и следващата година. Те преценяват, че принос за това ще има разяснителната кампания на правителството за приемането на еврото от 1 януари 2026 г., както и регулаторните мерки срещу спекулативно увеличаване на цените на продуктите и услугите от страна на недобросъвестни търговци.

Основен риск за положителния сценарий остава политическата стабилност и възможни нови избори. Икономистите се опасяват, че те ще подкопаят усилията на институциите, които отговарят за въвеждане на еврото,и ще адресират обществените опасения, че не са предприети достатъчно енергични мерки срещу спекулата при приемането на еврото.

От УниКредит Булбанк припомнят, че през април повишиха прогнозата си за реалният ръст на БВП през тази година до 3,2%, спрямо 3,1% в предишната макропрогноза. В новата прогноза от юли очакванията им са за по-силен ръст на частното потребление и инвестициите. Икономистите предупреждават, че положителният ефект от повишената прогноза за частното потребление и инвестициите ще бъде частично компенсиран от по-слаб износ, който ще увеличи негативния принос към растежа на нетния експорт, в сравнение с прогнозата им преди три месеца.

Данните показват по-бързо от очакваното нарастване на кредита за домакинствата, отчетено досега през текущата година, и това е друга причина за ревизия във възходяща посока на прогнозата. Предвижданията са ръстът на кредита за домакинствата да достигне 16,7% през 2025 г., спрямо 14,9% годишен ръст, прогнозиран през април. Макар и в по-малка степен, допълнителна подкрепа за по-силния ръст на частното потребление е по линия на малко позатегнатите условия на пазара на труда.

Възходящата посока в прогнозата за инвестициите е и по-бързият напредък на правителството в структурните мерки за Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и успехът той да се предоговори, като се увеличи сумата, която България има право да получи, като в същото време опрости изискванията към изпълнението на етапите и целите, включени в предвижданите реформи и инвестиции. В резултат на това, България вероятно ще да усвои 85% от общия обем на средствата предвидени в ПВУ, при предишното допускане за 55% от тях.

Политиката на изолационизъм на американската администрация и рисковете от митата за Европа, обаче принуждават икономистите да ревизират надолу прогнозата си за износа на български стоки. Очакванията са за 0,5% спад на експорта в реално изражение през тази година, спрямо 1,3% ръст през април.

Двигател на икономическия растеж

Основният макроикономически сценарий предвижда ръст на БВП от 3% през 2026 г., който ще се подкрепи от вътрешното търсене, и по-специално частното потребление. В същото време  ръстът на заплатите може да се забави, предвид очертаващите се усилия за консолидиране на фискалната позиция, които ще включват и забавяне в ръста на заплатите в публичния сектор. Очакванията са за ново затягане на мерките, насочени към кредитополучателите в края на тази или началото на следващата година, което може да забави ръста на кредита за домакинствата до 12,8% годишно през 2026 г. и до 11,7% през 2027 г.

Заложените в прогнозата допускания за динамиката на външното търсене на български стоки и услуги се основават на най-актуалните прогнози на УниКредит и МВФ за ръстът на БВП в  двадесетте най-важни експортни пазара на страната. Според тези допускания, външното търсене на български стоки и услуги ще се повиши през 2026 г. на фона на леко ускоряване на растежа при основните ни външнотърговски партньори, поради постепенното отшумяване на негативният ефект върху обема на външната търговия от по-високите търговски мита.

По-малкият обем на планираните ремонтни дейности в експортно ориентираните отрасли от производствения сектор през следващата година, спрямо 2025 г., също ще бъде сред факторите, които ще подкрепят износа. Предвид на всичко това, реалният ръст на експорта ще е 3,9% през следващата година след две последователни години на спад в реално изражение.

Икономистите напомнят, че продължаващата тенденция на натрупването на запаси от фирмите беше един от факторите, които подкрепиха положителната ревизия на прогнозата ни за ръста на БВП през 2025 г. Тази тенденция отразява желанието на фирмите да увеличат запасите си, за да минимизират негативните последици от новите по-високи мита наложени от американската администрация. Очакванията са след като запасите достигнат ниво от около 2% от БВП към края на 2025 г., процесът да приключи, и промяната в запасите да има неутрален ефект за реалният ръст на БВП през 2026 г.

Увеличението на инфлацията може да се окаже по-дълбоко вкоренено

Годишната инфлация, изчислена по националната методология, достигна 4,4% през юни, и това е най-високата стойност наблюдавана от месец декември 2023 г.  Според икономистите увеличението на ценовия натиск се движи от няколко фактора. Политическа нестабилност от последните няколко години принуди регулаторите да се въздържат от пълно пренасяне на по-високите разходи за суровини, материали и заплати в по-високи административно регулирани цени. Едва след формирането на редовно проевропейско правителство през януари, което се ползва с комфортно парламентарно мнозинство, административно регулираните цени започнаха да наваксват изоставането, натрупано във годините на политическа нестабилност.

Затегнатия пазар на труда и бързото нарастване на кредита за домакинствата също имат роля за увеличаване на агрегираното търсене и вдигането на цените. Икономистите обаче смятат, че е „смущаващо да се отбележи“, че инфлационните очаквания на домакинствата отбелязват значително нарастване през последните три последователни месеца, след като се бяха стабилизирали на сравнително ниски нива през февруари и март тази година.

Фактор за увеличаване на инфлационните очаквания е и значителният ръст в цените на жилищата, който достигна 15,1% годишно през първото тримесечие на 2025 г., и е вторият най-висок в ЕС 27.

Прогнозата е инфлацията на потребителските цени да започне да се успокоява през втората половина на тази и по-нататък в хода на следващата година, прогнозират в УниКредит Булбанк. Принос за това ще има очакваната добра селскостопанска реколта през тази година, разгръщането на разяснителната кампания за еврото и намаляването на случаите на спекулативно увеличаване на цените на продуктите и услугите.

Източник: НСИ и УниКредит Булбанк

Подобрение в данъчната събираемост

Бюджетът предвижда увеличение на данъчно-осигурителните приходи от 28,9% от БВП през 2024 г. на 32,7% от БВП през 2025 г., което съответства на ръст от 3,8%. Повишението при данъчно-осигурителните приходи ще са в резултат от мерки на правителството за намаляване на сивата икономика, която се оценява на между една четвърт и една трета от икономиката на страната. Целта на правителството е да изкара на светло обороти, които съответстват на около 11% от БВП на страната.

За тази цел най-много ще се разчита на разширяване на контрола върху стоките с висок фискален риск. Досега, през 2025 г. приходите от данъци изостават спрямо заложените, но според Министерство на финансите е необходимо да се изчака, тъй като зависи от присъединяването на системите на НАП и Агенция „Митници“ към системата на Агенция „Пътна инфраструктура“ за достъп в реално време до данните от камерите, което приключи едва през юни.

Изпълнението на бюджета

В прогнозата на банкерите се посочва, че за изпълнението на бюджета се приема, че правителството ще постигне две-трети от целта си. В резултат на мерките за намаляване на сивата икономика данъчно-осигурителните приходи ще нараснат със сума равна на 2,2% от БВП.

За да се удържи бюджетният дефицит в рамките на 3% от БВП публичните капиталови разходи, те трябва да бъдат орязани със сума равна на 1,1% от БВП и да достигнат 5,3% от БВП, вместо заложените в бюджета 6,4%.

България вероятно ще надвиши дефицита с до 1% от БВП за инвестиции за отбрана, но няма да започне процедура за свръх дефицит, защото има предварително получено одобрение от Европейската комисия. Очакванията са дефицитът на начислена база да достигне 4% от БВП, докато за целите на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) отчетеният дефицит през тази година ще остане в размер на 30%.

Предстои увеличение на основни данъци през 2027

При запазване на политическата стабилност, данъчно осигурителните приходи ще растат като дял от БВП и през следващата година. Вероятното увеличаване на данъчно-осигурителните приходи е с нови 1,2% от БВП през 2026 г. до 32,9% от БВП. 

Част от увеличението ще дойде от по-високи акцизи на цигарите и алкохолните напитки, което вече е заложено в средносрочната бюджетна прогноза, като е възможно и по-високи данъци за хазарта, или дори въвеждането на данъци за някои вредни за здравето храни.