Икономическото и социалното развитие в България остава „на две скорости“

Икономическото и социалното развитие  в България остава „на две скорости“. Стопанската активност, инвестициите и човешките ресурси се концентрират в ограничен брой силни градски центрове, които създават по-висока добавена стойност, разчитат на по-добре функциониращи пазари на труда и имат по-качествена инфраструктура. Тази концентрация поставя стабилна основа за растеж при лидерите, но оставя широка група области със системни ограничения – по-ниски доходи, по-слаба фирмена динамика и висока безработица, ниска заетост и дефицити в уменията на работната сила. Това сочи докладът на неправителствената организация Институт за пазарна икономика (ИПИ) „Регионални профили 2025“.

Комплексните оценки по икономическо развитие на областите показват ясно разделение. В групата „много добро“ са области с висок дял на индустрията и услугите и силна инвестиционна активност, като Габрово, чиято концентрирана промишлена база поддържа висок стандарт на живот. „Добро“ икономическо развитие постигат Русе и София (област), които остават на крачка от лидерите, докато цели девет области са в групата „незадоволително“ – сигнал за ограничена икономическа база и по-ниско качество на работните места.

Източник: ИПИ

В изданието си ИПИ отчита изключително неравномерна инвестиционна активност: половината области са оценени като „слаби“ по направление „Инвестиции и фирми“, а още седем – като „незадоволителни“. Големи разлики има и при връзките с външни пазари: делът на приходите от износ достига около половината от оборота в най-експортно ориентираните области (София област, Русе), докато в по-слабите региони остава около една осма – пропаст, която подсилва различията в производителността и доходите.

От проучването на ИПИ за 2025 г. се разбира, че повече от половината области получават оценка „Незадоволително“ и „Слабо“ в индекса за стандарт на живот. Докато столицата вече надхвърля 60 хил. лв. БВП на човек от населението, в 18 области индикаторът е под 20 хил. лв. на човек, а в три – Търговище, Силистра и Сливен – и под 15 хил. лв.

Пазарът на труда потвърждава асиметрията – Видин и Монтана остават на дъното с уязвима структура на заетостта и отчетливо по-неблагоприятен образователен профил на работната сила. В няколко области делът на хората с основно и по-ниско образование достига една трета, което ограничава способността за запълване на нови, по-квалифицирани работни места. На противоположния полюс столицата и Варна се открояват с висок дял на населението с висше образование, по-висока заетост и оттам – по-високи доходи.

При инфраструктурата очаквано липсва голяма промяна за година, но тя остава различна по качество и достъп. През 2025 г. само Монтана получава „слаба“ оценка, докато столицата и Варна са с „много добра“. Гъстотата на пътната мрежа остава почти непроменена; железопътната мрежа е най-развита в столицата, а Смолян остава без жп линии. Това усилва разликите в достъпа до услуги и пазари, особено видими от показателите на Северна България. Гъстотата на пътната мрежа на областите остава практически без промяна през 2024 г., като варира между 11,3 км/100 кв. км. от територията в Благоевград до 25,6 км в Габрово.

При местните финанси данните сочат ограничена фискална самостоятелност на голяма част от общините: собствените приходи покрива едва една четвърт от общите разходи. Успоредно с това, усвояването на средства по оперативни програми остава важен източник за инвестиции в публична инфраструктура и услуги, което допринася за намаляване на част от териториалните различия, но без целенасочени усилия за привличане на частни инвестиции траекторията на изоставащите региони не се подобрява.

Социалното развитие се поляризира още по-ясно: шест области получават „много добър“ резултат, като столицата, Варна, Бургас и Пловдив са сред лидерите в почти всички компоненти – от демография и здравеопазване до образование и туризъм.

Високият общ резултат може да бъде постигнат и чрез силно представяне в няколко ключови сфери – пример са Смолян (образование и околна среда) и Благоевград (образование и демография). В дъното са области с неблагоприятна демографска траектория и по-слаби слаби резултати на образованието и здравеопазването.

Демографията остава решаващ фактор. След временно облекчение през 2023 г., през 2024 г. естественият прираст се влошава в 24 от 28 области, като различията между регионите са големи: столицата е близо до баланс на раждаемост и смъртност, докато във Видин разликата е многократно по-висока. Положителната миграция, започнала през 2020 г., продължава, но се концентрира в по-развитите райони – Кърджали, Варна, Бургас и София – а в повечето други области нетният приток отслабва, което подсказва за трайно насочване на хората към водещите центрове.

Различията в човешкия капитал и достъпа до услуги се виждат отчетливо и в образование и здравеопазване. Резултатите от националните външни оценявания и държавните зрелостни изпити варират чувствително между областите, а достъпът до първична медицинска помощ и очакваната продължителност на живота също показват значителни разлики. Това подсказва, че политиките за качествено образование и здравни услуги в по-слабите региони са ключови за ограничаване на социалната поляризация.

В изданието за 2025 г. в едва три области - Плевен, столицата и Шумен – здравеопазването се оценява като „добро“ или „много добро“. За сметка на това 12 от 28-те региона директно постигат оценка „слаб“. Въпреки значителното намаление на населението, достъпът до общопрактикуващи лекари в повечето области постепенно се влошава. Докато през 2015 г. един „личен лекар“ е обслужвал средно 1619 души, то през 2024 г. броят им вече е 1718.

Постепенно влошаване има и в изчислявания от ИПИ индекс на достъпа до лекари специалисти в областите, най-отчетливо в Силистра, Варна и Кюстендил. Осигуряването на регионалните здравни системи със специалисти е неравномерно, като в сравнение с Плевен, където то е най-добро, в най-слабо представящите се региони (Кърджали, Добрич, Силистра, Сливен) достъпът е 7-8 пъти по-лош.

Възстановяването на туризма след пандемията поставя Бургас начело на класацията в тази категория, а Варна и Добрич – другите две крайморски области – също постигат добър резултат.

Над една трета от областите от своя страна регистрират слаба активност на културния живот и привличат малко туристи.

Посещенията в кината през 2024 г. почти са се утроили спрямо дъното от 2020 г. до 696 на 1000 души от населението. Абсолютен лидер по този показател е столицата с над 1,5 хиляди посещения в сравнение с едва 80 в Сливен. Най-бързият ръст през последната година пък се наблюдава в Добрич – 116 нови посещения на хиляда души, което е почти удвояване.

В посещенията в музеите Габрово е на първо място, далеч пред останалите области, с 3,7 хил. посещения на хиляда души, спрямо 2,4 хил. посещения във втория Велико Търново и 787 средно за страната. Най-голям ръст през последната година се наблюдава във Видин (273 на хиляда души), а най-значителен спад – в Перник (898 души).

Що се отнася до библиотеките, Търговище има значителна преднина с над 2 хиляди посещения на хиляда души, следвана от Шумен с 1,7 хиляди. Най-нисък е интересът към библиотеките в Перник с едва 93 посещения на хиляда души.