Битката за председател на Еврогрупата дава възможност на Гърция за символично възстановяване

Гърция е напът да се изправи пред най-символичния тест досега по пътя си към възстановяване в еврозоната - нейният финансов министър е кандидат да оглави същия форум, където преди време се разиграваше дълговата криза на страната, пише Bloomberg.

В гласуване в четвъртък Кириакос Пиеракакис ще се състезава с белгиеца Винсент ван Петегем за поста председател на Еврогрупата. Това е името на клуба на финансовите министри от региона, чиито срещи късно през нощта преди повече от десет години бяха съсредоточени върху Гърция по какви ли не проблеми.

Икономическите фундаменти на Белгия и Гърция. Графика: Bloomberg LP

И двамата провеждат кампания през последните няколко седмици, откакто се оказаха единствените кандидати за овакантеното място след неочакваната оставка на Паскал Донахю. Победителят ще председателства месечните срещи и ще представлява валутния блок по целия свят.

Вероятният резултат все още не е ясен, като досега повечето столици мълчат по въпроса кого ще подкрепят, но историята за националното изкупление, представена от Атина след многогодишни усилия за намаляване на дълга е нещо, което конкурентът на Пиеракакис за поста не може да предложи.

„Би било истинско признание за успеха на Гърция да обърне страницата и да поеме лидерството в еврозоната“, казва Йерун Дейселблум, бивш нидерландски финансов министър, който председателстваше групата по време на голяма част от кризата с държавния дълг на страната. „Всички усилия и реформи са дали резултат. Пример за много други страни членки“, допълва той.

Дейселблум беше председател по време на може би най-тежкия период за Гърция в Еврогрупата в края на юни 2015 г. Ден след като правителството ѝ обяви изненадващ референдум за новите условия по спасителния план и помоли избирателите да ги отхвърлят, срещата в Брюксел стана по-напрегната от всякога.

Когато тогавашният министър на финансите напусна, останалата част от групата продължи да обсъжда как да защити икономиките си от вероятното по онова време излизане на Гърция от еврозоната.

Подобни епизоди през целия период на кризата с държавния дълг, която обхвана голяма част от Южна Европа и Ирландия и наложи три последователни спасителни пакета за Атина, донесоха на Еврогрупата и нейните председатели лоша слава в обществото там. В продължение на години гръцките граждани я възприемаха като един от ключовите органи, които вземат трудни решения, засягащи финансовата им съдба.

Трябва ли да има по-голяма координация сред правителствата от еврозоната? Карта: Bloomberg LP

За разлика от това неотдавнашно допитване на Европейския съюз показва, че сега страната има най-висок процент гласоподаватели, които смятат, че трябва да има по-голяма координация в икономическата политика между страните членки на еврозоната макар 28% от анкетираните все още да мислят, че самата валута е нещо лошо за страната.

От фискална гледна точка Гърция е постигнала значителен напредък. Въпреки че дългът ѝ като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) остава най-големият в ЕС, това съотношение бързо намалява. Страната е една от малкото в блока, които постигат бюджетен излишък, а икономиката ѝ се разраства по-бързо от тази на много други страни макар и да има много за наваксване след години на бавен растеж.

Междувременно Белгия, където се намират най-големите европейски институции и НАТО, има затруднения да овладее дефицитите, които са далеч над тавана от 3% от БВП в ЕС. Дългът ѝ е напът да надхвърли този на Гърция до края на десетилетието.

Смяната на ръководството на Еврогрупата става на фона на нарастващи предизвикателства, включително борбата на ЕС да остане конкурентоспособен, нарастващото икономическо влияние на Китай и по-строгите търговски политики на САЩ. Страните са изправени и пред бремето на ангажиментите към НАТО да заделят 5% от БВП за отбрана.

В контраст със звездната роля, която изигра в дълговата криза, самата Еврогрупа не успява да намери своето място през последните години.

Сред вероятните бъдещи приоритети са въпросът за засилването на ролята на еврото, включително намаляване на националните бариери пред капиталовите пазари, и създаването на дигитална версия на общата валута.

Нарастващото значение на криптовалутите също може да бъде фактор – област, в която според някои Пиеракакис има предимство предвид миналия му опит като министър по цифровите въпроси на Гърция.

Еврогрупата е имала само четирима председатели, откакто постът стана постоянен преди две десетилетия – Жан-Клод Юнкер от Люксембург от 2005 до 2013 г., последван от Дейселблум през следващите пет години. Португалецът Марио Сентено, а след това и Донахю ръководеха групата през следващите години.