АИКБ: Сивата икономика на България се свива до 20%

Икономиката на България продължава да изсветлява и делът на сивата ѝ част през 2024 г. достига 20 - 21%, като композитният индекс „Икономика на светло" за миналата година регистрира стойност от 79,44 пункта, докато през 2023 г. той е бил 78 пункта. Това каза проф. д-р Стефан Петранов - създател на индекса, който Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изчислява за 14-та поредна година. Влошаване се отчита при подиндекса „Заетост на светло", който обхваща трудовите отношения, и за миналата година той е 80,21 пункта спрямо 82,24 пункта през 2023 г.

По думите на проф. Петранов съчетаването на умерен икономически растеж и намаляваща инфлация през 2024 г. е допринесло за по-нататъшното изсветляване на икономиката. Той подчерта, че през годината не са били предприети радикални нови реформи, насочени пряко към борбата със сивата икономика, но редица нормативни актове, приети в предходни години, са били прилагани по-ефективно и при засилен контрол.

Ученият отчете и наченки на структурна трансформация чрез различни държавни програми за дигитализация, технологична модернизация, иновации и конкурентоспособност, които по принцип ограничават сивата икономика, тъй като засилват формалния сектор, повишават прозрачността и затрудняват укриването на дейност. Той припомни и практиката от периода на пандемията държавната подкрепа да бъде насочвана само към светлата част на икономиката, като изрази надежда този подход да се запази.

Макар делът на сивата икономика да е намалял до най-ниското си ниво от началото на измерването, той остава относително висок в сравнение с останалите страни от Европейския съюз. Според него това се дължи на устойчиви структурни фактори, сред които намесата на държавата на трудовия пазар чрез минималната работна заплата и минималните осигурителни доходи, недостигът на работна ръка и натискът от растящите разходи за труд, особено в трудоемки сектори като строителството, услугите и земеделието. Напрегнатият пазар на труда понякога принуждава работодателите да правят компромиси, включително с нерегламентирани практики, допълни той. Като допълнителни фактори проф. Петранов посочи ниската ефективност на институциите, включително на съдебната система, и високите нива на корупция.

Проф. Петранов посочи, че административното увеличение на минималната работна заплата е довело до разширяване на практиките със „заплати в плик“, което се отразява в понижението на подиндекса „Заетост на светло“. 

Областите, в които сивите практики са най-разпространени и са необходими най-целенасочени мерки, са трудовите договори, които не отразяват реалното възнаграждение, допълнителната заетост без договори, коректното деклариране на труда и плащането на данъчно-осигурителната тежест, както и отчитането на оборотите в услугите и провеждането на обществени поръчки, обобщи професорът.

С уточнението, че АИКБ не изследва пряко сивата икономика в ЕС, проф. Петранов посочи, че според изследвания на други автори средният размер на сивата икономика в Европейския съюз е между 11 и 13% в различните години. Страните, които са с най-добри показатели в това отношение, са: Австрия, Нидерландия, Великобритания, Дания. При тях размерът на сивата икономика се оценява на около 7-8 на сто.

Проф. Петранов отбеляза, че от началото на изследването на АИКБ през 2010 г. в България сивата икономика е била 37%, а през 90-те години, според други автори, нейният дял е бил над 50 на сто. Така че тенденцията е благоприятна, резултатите са позитивни, тази година имаме повишение, което е добре, но има още работа да се върши, обобщи ученият.

Председателят на Управителния съвет на АИКБ Румен Радев заяви, че въпреки някои обществени нагласи българската икономика се движи към по-висока прозрачност. Той отчете по-добра събираемост на данъци и акцизи, по-ефективен контрол и нарастващ дял на безкасовите разплащания. По думите му през 2024 г. дейността на АИКБ в борбата със сивата икономика и недекларираната заетост е била определена като добра практика от Европейския орган по труда.

Справянето със сивата икономика и недекларираната заетост изисква комплекс от мерки и промяна в обществените нагласи, включително устойчива нетърпимост към недобросъвестните практики през целия трудов живот, посочи председателят на Обществения съвет „Икономика на светло“ и заместник-министър на труда и социалната политика Наталия Ефремова.

(БТА)