Европа прави каквото може, за да спре поскъпването на петрола и храните

Европейските правителства бързат да спрат покачването на цените на енергоносителите и храните, докато войната в Близкия изток заплашва континента с нова вълна от инфлационен натиск, пише Bloomberg в материал.

Германия ще сложи таван на промените в цените на бензиностанциите до веднъж на ден, обяви министърът на икономиката в сряда. Гърция ще ограничи маржовете на печалба върху горивата и хранителните стоки през следващите три месеца, а Италия обмисля използването на допълнителни приходи от ДДС от по-високите цени на автомобилните горива, за да смекчи въздействието върху потребителите и да накаже компаниите, които се възползват от кризата.

„Ще направим всичко възможно, за да предотвратим спекулациите с кризата“, каза италианският премиер Джорджа Мелони пред законодателите в сряда. „Отделяме най-голямо внимание“ на потенциалните икономически последици от войната в Иран, допълни тя.

Мерките показват доколко сериозно Европейският съюз приема заплахата от инфлационен скок, предизвикан от войната в Иран, която на практика спря потока от стоки и енергоносители през Ормузкия проток. Това изложи блока на интензивна конкуренция на световните пазари, като лидерите на ЕС планират да се срещнат в Брюксел следващата седмица, за да обсъдят, наред с други въпроси, как да намалят разходите за изкопаеми горива.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че институцията обмисля ограничаване на цените на природния газ като част от по-широкообхватни мерки за намаляване на влиянието им върху сметките за електроенергия. Последният път, когато блокът прибегна дотам, беше по време на енергийната криза след руската инвазия в Украйна, въпреки че мярката така и не беше задействана.

Досега 10-те дни от конфликта в Иран са стрували на европейските данъкоплатци допълнителни 3 млрд. евро от внос на изкопаеми горива, каза фон дер Лайен. „Това е цената на нашата зависимост“, посочи още.

В допълнение към националните и регионални мерки, обсъждани в Европа, страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) се съгласиха в сряда да освободят 400 млн. барела от стратегическите си петролни резерви, координирани от Международната агенция по енергетика (МАЕ), което е и най-голямото освобождаване досега.

Дори преди САЩ и Израел да започнат атаката си срещу Иран, Европа се затрудняваше да предотврати затварянето на фабрики заради високи разходи. Поредица от кризи – от пандемията от Covid-19 до войната в Украйна – доведе до скок на цените на ключови стоки и даде подкрепа на популизма в целия блок. Последната вълна на нестабилност в Близкия изток подхранва стремежа на националните правителства да намерят бързи решения.

Цените на европейския газ са се повишили с около 50% от началото на конфликта. Цените на петрола са с около 25% нагоре.

Още миналия месец Италия започна едностранни усилия за намаляване на цените на енергоносителите у дома, преди новата порция повишения, с указ, който трябва да премахне разходите за въглеродни емисии от сметките за електроенергия. Други страни като Полша и Чехия също призоваха за облекчаване на част от изискванията по Системата за търговия с емисии на ЕС - ключов стълб на климатичното регулиране на блока, за да се намали тежестта върху компаниите.

Австрия обеща да преразпредели всички излишни данъчни приходи от по-високите цени на горивата към потребителите. В сряда страната обяви поредица от мерки, включително удължаване на програма за стратегически газов резерв от 20 тераватчаса, удължаване на ограниченията на цените на електроенергията за домакинствата до юли и принуждаване на доставчиците на горива да ограничат честотата на повишаване на цените до три пъти седмично.

„Изпращаме послание, че тази икономическа криза не трябва да води до спекулации, които ще ескалират вече съществуващ проблем“, каза от своя страна гръцкият премиер Кириакос Мицотакис.

Други страни все още оценяват възможните мерки. Френското правителство следи за ценови аномалии на бензиностанциите и ще проведе среща в четвъртък, за да обсъди как да защити потребителите от нарастващите разходи.

Опасението е, че колкото по-дълго продължава конфликтът с Иран, толкова по-изразен може да стане евентуалният скок на цените. Според Петер Казимир, член на Управителния съвет на Европейската централна банка, може да се наложи институцията да повиши лихвените проценти по-рано от очакваното в резултат на войната и нейното въздействие върху инфлацията.

„Ще бъдем готови да действаме, ако е необходимо“, каза той пред Bloomberg.