Войната в Иран струва скъпо и на Китай

За да разберем как войната в Иран се отразява на Китай, може да хвърлим поглед към Иву, глобален търговски център в източната провинция Джъдзян, където се намират обширни пазари на едро, предлагащи стоки от фиби за коса до играчки, пише Шули Рен за Bloomberg.

Износителите са жадни за бизнес. На входа има голяма табела с надпис: „Световната столица на дребните стоки с радост приветства вашето благородно присъствие“. Купувачите от страните от Персийския залив са най-ценените гости в града, докато ресторантите от Близкия изток, най-добрите в Китай според инфлуенсъри в социалните мрежи, се разпростират в основните райони за пазаруване. В крайна сметка тези клиенти носят големи печалби. Износът за региона се е удвоил за пет години, като е надхвърлил 125 млрд. долара през 2025 г. През първите два месеца на годината износът на Китай само за ОАЕ и Саудитска Арабия е нараснал с 23%.

Нови партньори – износът на Китай за Близкия изток се е удвоил за пет години. Графика: Bloomberg LP

След като войната в Иран навлезе в четвъртата си седмица, силно очакваните посетители от региона на практика изчезнаха, тъй като нарушенията на въздушния трафик продължават. Останалите посетители в града бързат да намерят полети за родината, докато местните търговци се тревожат за безопасността на иранските си клиенти, тъй като нямат вести от тях, докато страната преживява почти пълно прекъсване на интернет. Според информации в медиите някои от тях са подали заявления за влизане в армията, за да защитават суверенитета на страната си.

Въпреки че продавачите от Близкия изток все още могат да правят поръчки чрез WeChat, китайските им доставчици в Иву, особено производителите на електроника, спират доставките. Сметките им вече не излизат.

Да вземем за пример климатиците. Миналата година Китай е доставил 17 млн. броя на Близкия изток, или около 20% от общия износ на страната. Продажбите в чужбина може да спаднат с 12% този месец, показват данни от онлайн поръчките.

Транспортните разходи са станали непосилно високи. Цената на превоза на стандартен контейнер за Персийския залив е нараснала с 35% през март, а застрахователните премии са се увеличили със 143%. Продавачите трябва да плащат на застрахователите и надбавки заради войната до 4000 долара на контейнер.

Производителите са притеснени и за снабдяването със суровини – от мед до алуминий, като не искат да се окажат в неблагоприятния край на цикъла. Цената на алуминия нарасна в началото на войната, тъй като търговците на суровини се притесняваха от прекъсване на доставките. Регионът съставляваше 9% от световното производство през 2025 г. Но с продължаването на конфликта цените на индустриалните метали намаляха през последните дни поради опасения от глобална рецесия. Увеличение с 10% на разходите за суровини може да намали брутните маржове на производителите на уреди за дома Midea Group, Haier Smart Home и Gree Electric Appliances от Джухай с 6%.

От прекъсване на доставките до срив на търсенето – цената на алуминия нарасна, а след това рязко спадна. Графика: Bloomberg LP

Иву дава малка представа за екзистенциалната заплаха, която продължителна война може да представлява за Китай. Срив на търсенето в света ще подкопае единствения светъл лъч в икономиката – износа, на който правителството разчиташе, за да постигне годишните си цели за растеж. Този стълб вече изглежда нестабилен, тъй като високите разходи за енергия опразват портфейлите на потребителите по целия свят.

Забавяне на износа вероятно ще създаде още по-голям свръхкапацитет, ще предизвика по-ожесточени ценови войни на вътрешния пазар и ще намали корпоративните печалби. Това може би обяснява защо фондовият пазар в Китай най-сетне отразява войната в Иран след седмици на спокойствие.

Предупреждения за печалбите – фондовият пазар в Китай най-сетне реагира на войната в Иран. Графика: Bloomberg LP

В момента в континенталната част на Китай тече дебат за това какво означава войната за страната. В краткосрочен план правителството трябва да се справи с енергийната криза, която вече се прояви. Разбира се, почти всички са съгласни, че огромните стратегически петролни резерви, които Пекин натрупа, предпазват икономиката по-добре, отколкото при северноазиатските му съседи. Но дългосрочното въздействие разделя инвеститорите. Някои твърдят, че войната е добра за Китай, тъй като военните ресурси на САЩ ще бъдат отклонени от Тихия океан и че Китай ще спечели надпреварата в областта на изкуствения интелект, тъй като разполага с по-добра енергийна инфраструктура.

Аз не съм съгласен с този оптимистичен възглед. През последните две години Китай имаше късмет благодарение на силното търсене в света, което му позволи да продава в Европа и в Глобалния юг, дори когато президентът Доналд Тръмп повиши американските мита. Това дава на колегата му Си Дзинпин политическо пространство да остави слабата икономика да достигне сама дъното. Всъщност, правителството намали фискалната подкрепа, като изглеждаше незасегнато от продължаващия спад на жилищния пазар.

Този килим на политическо удобство ще бъде издърпан изпод краката на Китай, ако навлезем в глобална рецесия. За разлика от твърденията на Тръмп, във войните няма победители.